Православната и Католицеска църква  отдават днес почит на света великомъченица Татяна. Тя  произлизала от знатно и богато римско семейство, което я възпитало от ранно детство в християнската вяра, макар нейният баща да бил три пъти прeфект на гр. Рим.  Била посветена за дякониса и всецяло се отдала на милосърдие и непрестанна молитва. Тя се отказала от светски радости и се обрекла на целомъдрие и по този начин още повече засияла като достойна за мъченически венец.

По това време на римския трон бил 16-годишният Александър Север.

Той бил равнодушен към вярванията на другите хора, не се придържал към един определен светоглед, поради което сред идолите на различните езически божества в дома си имал изображението и на Иисус Христос.

Заради възрастта на Александър, управлението на държавата било поверено в ръцете на административни сановници, които преследвали християните.

Всички християни трябвало да се поклонят пред римските богове, а тези, които отказали, били изтезавани и дори убивани. 

Една от тях била и Татяна. 

Без да гледат на знатното положение на Татяна и на нейния безукорен живот, тя била заведена в храма на Аполон, за да принесе жертва. Девойката не само отказала да стори това, но по нейна молитва идолът се сгромолясал и се разбил на парчета.

Заради отказа си да се отрече от християнската вярва, младата Татяна била многократно подлагана на жестоки изтезания.

Според писанията след всяко мъчение Бог извършвал чудо със своята изповедница - тя се явявала излекувана на другия ден.

Уморен от нейната несломимост, безсилният управител (един от сановниците - Улпиан) наредил да я предадат на зверовете, но пуснатият лъв ближел кротко нозете на Татяна.

Тогава управникът наредил незабавно да я обезглавят. Същото се случило и с баща ѝ.

Заради големите мъчения, църквата я канонизирала като света великомъченица Татяна.

Съществуват различни версии за значението на името 

В превод от гръцки то означава "устройва", а от латински – "бащински". Руснаците пък смятат, че то е с руски произход и се тълкува като "приказна царица".

Според други то идва от Тангра, тъй като коренът на името на върховния бог и на Таня е един и същ – "тан", което значи "небе".

Имен ден празнуват всички с имената Таня, Татияна, Татяна, Траяна .