Върховният касационен съд постанови решение, с което приема, че Националната здравно-осигурителна каса  не може да откаже заплащане на дейността на лечебните заведения. Това е за случаите, когято  здравноосигурени лица са избрали за лечение конкретното болнично заведение и като резултат на упражненото от тях право на избор, безусловно признато им и гарантирано от Конституцията и ЗЗО, изпълнителят е извършил реално дейностите по чл.45 ЗЗО последните, дори и да надхвърлят определените с индивидуалния договор и Приложение № 2 към него лимити. Това съобщи Czpz.org.

Извършването на тази дейност над лимита не е виновно договорно неизпълнение от страна на болницата, което да освобождава НЗОК от отговорността ѝ.
В договора между НЗОК и болницата не само липсва предвидена по общо съгласие на страните възможност при изчерпване на предварително определените лимитирани бюджети, болничното лечебно заведение -изпълнител да откаже или преустанови изцяло, респ. за исковия период, предоставянето на болнична медицинска помощ на правоимащи здравноосигурени лица, но именно с цел да гарантира правото на свободен достъп на здравноосигурените лица до избрано от тях лечебно заведение законодателят изрично е предвидил в бюджета на НЗОК за 2015 г. задължителен резерв, средствата по който са предназначени за „непредвидени неотложни разходи“.
Осъществената болнична медицинска помощ, надвишаваща лимитите, подлежи на заплащане от НЗОК, щом в хода на делото е доказано, че извършените от болницата дейности са били в обхвата на гарантирания на здравноосигурените лица пакет здравни дейности.
Това решение на ВКС слага край на един правен спор, започнал през 2010 година. Тогава министър председател пак е Бойко Борисов, а здравен министър е проф. Анна Мария Борисова и за пръв път от създаването на НЗОК се въвеждат ограничения в плащанията на болниците, променяни многократно по форма и съдържание, но добиха гражданственост под понятието лимити.

Първото дело за изплащане на надлимитна дейност е заведено от столичната МБАЛ Света Богородица, чиито собственик и управител тогава е д-р Николай Болтаджиев за сумата от 56 091.16 лв. С решение по гр. Дело №11057/2010 година, Софийският градски съд осъжда НЗОК да изплати на болница Света Богородица надлимитната дейност и законната лихва за забавата.
През следващите десет години бяха заведени над 100 дела за надлимитна дейност, някои от които не са завършили и до днес. В повечето от тях НЗОК е била осъждана да плати надлимитната дейност, но има и такива, в които исковете на болниците бяха отхвърлени. През това време се смениха три Правителства на Бойко Борисов и едно на Пламен Орешарски. Министри на здравеопазването бяха Божидар Нанев, Анна Мария Борисова, Стефан Константинов, Десислава Атанасова, Николай Петров, Таня Андреева, Мирослав Ненков, Петър Москов, Илко Семерджиев, Николай Петров, Кирил Ананиев и Костадин Ангелов. Като изключим служебните министри (Н. Петров в първия му мандат, М. Ненков и И. Семерджиев) всеки от останалите е могъл да промени правилата, но не го е направил. Напротив, независимо от партийната принадлежност, всеки приемаше нови и нови ограничения и рестрикции за плащанията на болниците, много от тях валидни и в този момент. В създадената от властта ситуация на правен хаос, стигнахме до миналата година, когато бе за да променя, записаната в чл. 51 от ЗЗО забрана за плащане на надлимитна дейност, реши да изплати дължимите за 2015 година суми, ако болниците се откажат от водените дела и законната лихва.
Повечето от делата стигнали обжалвани пред третата инстанция до сега бяха спирани с определения, мотивирани с липса на касационни основания. Решението на Върховният касационен съд беше чакано от години и сега макар и късно окончателно реши спора.
С решението на съда се слага край и на друг спор – дали плащанията на надлимитната дейност са периодични плащания или не. Това има значение за погасителната давност, която при периодичните плащания тя е 3 години, а не 5 години, както е в общия случай. ВКС постановява, че плащането на надлимитна дейност няма характер на периодични плащания, защото зависят от случайни събития и действията на трети лица – здравноосигурени пациенти.
Така след 10 години на ненужни битки, нерви и разходи на пари за адвокати и съдебни разноски, справедливостта възтържествува. Промениха се много неща, а константна остана некадърността в управлението на здравната ни система. Последиците на тази некадърност от водената политика, фокусирана върху усвояването на парите на хората, вместо към лечение на болните, се плащат от всички, а най-вече от болните и ще се плащат дълго, дори след като сте забравили имената на нейните автори.