2542 лв. са необходимите средства за издръжка на четиричленно домакинство, включващо двама родители и две деца към края на миналата година.  Това означава, че поне 1271 лв. нетна заплата трябва да получава всеки един от двамата работещи родители или 1638 лв. брутно възнаграждение при положение, че това е единственият им доход.

Данните са от последното изследване на потребителските цени и издръжката на живота на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ. Те бяха представени на онлайн пресконференция днес от президента на конфедерацията Пламен Димитров и Виолета Иванова от института.

65 процента от домакинствата у нас живеят с общ доход под необходимите средства за издръжка. През 2019 г. този процент е бил около 68 на сто, каза Димитров. Той коментира, че според данните издръжката на живота през миналата година за едно домакинство е поскъпнала с около 25 лева или 1% на годишна база, което е един от най-ниските ръстове за последните години. През 2020 г. се наблюдава забавено потребление, като цяло задържане на цените заради спад на цените на горивата, природния газ на петролните пазари и оттам на вътрешните цени на горивата в България.

Увеличението на общата стойност за издръжката се дължи основно на нарастването на цените на хранителните стоки, обясни Виолета Иванова от ИССИ: „Нарастват стоките от първа необходимост, които традиционно присъстват на българската трапеза и имат по-високи нормативни разходи в потребителската кошница за издръжка на живот. За домакинствата с ограничено потребление, особено в условията на пандемия, нарастването на тези стоки от първа необходимост означава, че се свива бюджетът в други разходни пера, а това обикновено е в образование, здравеопазване, облекло и обзавеждане“.

Какво показват данните в детайли:
Групата на хранителните стоки продължа плавно да нараства и достига ръст за годишен период  от 3%. Докато, при групата на нехранителните стоки и услуги се отчита  спад от 0,8% на годишна база, за първи път от последните 4 години насам.

Темповете на изменение на издръжката на живота основно се диктуват от нарастването на хранителните стоки. Важен фактор са международните борси и задържането на високи нива цените на пшеницата и слънчогледа, които съответно  имат отражение на основните хранителни стоки. По забележимо нарастване на годишна база се наблюдава при групите:

– хляб и зърнени храни с 5,1%, нарастването в групата продължава, след като предходната година достигат ръст от 3,5%. Увеличението на цените на хлебните изделия е в диапазон 5-10 ст., в зависимост от разновидностите.

– мляко и млечни продукти с 5%, като по-силно изразено е нарастването при сирена с 5,9%;

– животински и растителни масла ( с 14%), като слънчогледовото олио се повиша с около 20%, но това беше очаквано след първите сигнали през м. септември ;

– захар и захарни изделия ( с 3,1%), а само захарта регистрира ръст от 4%.

Като цяло, нарастват стоките от първа необходимост, които традиционно присъстват на българската трапеза и имат  по-високи нормативни разходи в потребителската кошница за ИЖ. В условия на пандемия за домакинствата с ограничено потребление, колкото по-бързо нарастват цените на стоки от първа необходимост, толкова повече се увеличава техният дял в домакинския бюджет и намаляват в други разходни групи.

Работните места
От началото на пандемията фокусът на правителствените политики е за запазване на заетостта и доходите. Под въздействие на пандемията темпът на нарастване на работните заплати се забавя, но прилаганите антикризисните мерки ограничиха драстичния спад, особено при силно засегнати отрасли. Наред с това, още от първите месеци на локдаун приоритетно се финансират наети лица полагащи труд на първа линия. От  1 август 2020 г. заплатите се увеличават с 30% на здравни работници, на социалните работници, трудови посредници, трудови инспектори и други служители в държавните агенции.

В резултат на предприетите мерки бяха спасени 265 хил. работни места и безработицата е под средноевропейските нива. Очакваме да продължи да расте, но, надяваме се, това да е с бавни темпове, каза Пламен Димитров. Той посочи, че според КНСБ мерките на правителството за подкрепа на заетостта трябва да продължат поне до средата на годината,  като е възможно да се наложи и до есента. Ако към предвидените за това средства се добавят и тези по линия на SURE, то те ще станат 600 млн. лв.

Изводите от изследването на ИССИ показват, че:

– Антикризисните мерки ограничиха  намаляването  на заетостта. За едногодишен период наетите лица по трудово и служебно правоотношение намаляват с 63,2 хил., или с 2,7% (НСИ, септ.2020). Най-голямо намаление на наетите се наблюдава в икономическите дейности „Хотелиерство и ресторантьорство“ – с 25,8 хил., „Преработваща промишленост“ – с 24,9 хил., и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ – с 8,8 хил. Делът на наетите лица в тези три икономически дейности представляват 42% от общо наетите лица, и 94% от загубените работата места ( 59,5 хил.). Характерното за тези икономически дейности е по-ниския размер на трудово възнаграждение от средния за страната. Така например, СРЗ в „Хотелиерство и ресторантьорство“ е с 35% по-ниска от средната за страната, в „Преработваща промишленост“ и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ съответно с около 12 – 13%. Важно е да се отбележи, че през същия период се регистрира нарастване на броя на наетите лица в „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ ( с 6,4 хил.), при това със СРЗ с 30% над средната за страната.

Работните заплати
Междурегионалната и междуотрасловата диференциация на работните заплати продължават да задълбочават поляризацията на доходите от труд и социалните неравенства. Това твърдение се подкрепя от факта, че в 9 от 28 области размерът на средната работна заплата представлява под 75% от СРЗ за страната. Тези области се очертават с най-голяма концентрация на нископлатени работници. Водещи в класацията са Видин (945 лв.), Благоевград (922 лв.), Силистра ( 953 лв.). Кюстендил (988 лв.), Смолян (992 лв.).

В динамичен аспект, средната работна заплата не нараства със сходни темпове във всички наблюдавани области. Областите с най-ниско заплащане бележат по-високи темпове в сравнение със средните за страната. Така например, в област Видин, СРЗ нараства с 16.7%, като този ръст е под въздействието на силното намаление на наетите лица (-6%). Аналогична е ситуацията в Благоевград, Кюстендил и Смолян, където се отчита нарастване на СРЗ на или над средните нива. Темповете са  определено недостатъчни при  тези ниските базови нива на СРЗ, за да ги изтласкат от дъното на класацията. Тези проблеми не могат да се разглеждат самостоятелно и следва да се проследи напредъка в областта на инвестиционната и бизнес активност, на демографските процеси и недостига на необходимата работна сила.

София-столица се отличава с най-висок размер на СРЗ (1855 лв.) и темп на нарастване от 11.8% на годишна база. Запазва се разликата в размера на СРЗ между София-столица и Видин около 2 пъти. Тази асиметричност е системно налице повече от десетилетие, което вече може да се дефинира като структурен проблем за българската икономиката. Освен това в София-столица е концентрирана малко над 1/3 от общо наети лица в българската икономика. Високата тежест на наетите лица съпроводен с по-висок размер на СРЗ е достатъчен аргумент да се твърди, че общото нарастване на СРЗ за страна е силно повлияно от ръста на СРЗ в София-столица.

На следващо място, като измерител на неравенствата в България, може да се посочи междуотраслова диференциация в заплащането. Като цяло, на отраслово ниво преобладават икономическите дейности с устойчив ръст на работните заплати за едногодишен период, макар и с различни темпове.

През последната година, основни движещи сили за нарастване на номиналните работни заплати са регулаторните механизми, като най-важно значение имат последователното нарастване на минималната работна заплата, приоритетното финансиране на някои важни публични сектори (средно образование), както и поддържането на сравнително устойчиво покритие на наетите работници с КТД. Важно значение имат също и антикризисните мерки, които ограничиха спада на средносписъчния брой на наетите лица, дори при някои икономически дейности  се повиши или запази на същите нива.

Драстично намаление на СРЗ се наблюдава в икономически сектори, които бяха пряко засегнати от пандемията, при това със спад на наети лица с над 10%. Такива са случаите в икономическите дейности:

– „Събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчни води“ намаление на СРЗ с 16%, намаление на наетите лица с 10.6%;

– „Въздушен транспорт“ намаление на СРЗ с 28%; намаление на наетите лица с 19%;

– „Туристическа агентска и операторска дейност; други дейности, свързани с пътувания и резервации“ намаление на СРЗ с 29,4%; намаление на наетите лица с 19%; намаление на наетите лица с 40.3%;

– „Спортни и други дейности, свързани с развлечения и отдих „намаление на СРЗ с 10.4%, намаление на наетите лица с 2.2%;

Темповете на изменения на работна заплата  по икономически дейности варират в изключително широк диапазон от минус 29.4% (Туристическа агентска и операторска дейност; други дейности, свързани с пътувания и резервации) до + 30% (Издателска дейност). В резултат на тези изменения разликата между най-ниската и най-висока заплата е вече около 6 пъти.