Кръгла маса, организирана от Асоциацията на браншовите организации в Пловдив представи доклади на експерти от Съюза на икономистите в България относно заемите, дефицита и данъчната политика на община Пловдив. Според председателя на на съюза проф. Кръстьо Петков, заемът от 30 милиона, който градската управа иска да изтегли е изключително рисков и ще доведе до сериозен скок на местните данъци и такси на пловдивчани. Експертните оценки на национални и международни специалисти по дълговете показват категорично, че е крайно рисковано община Пловдив да поема в този момент и с тези параметри такъв масиран заем от 30 милиона. Трябва да се вземат предвид и вече изтеглените от общината заеми. Нашата препоръка е да се изчака 12 – 19 месеца и през това време да има още обсъждания и допитвания, като в същото време се търсят и алтернативни възможности за заеми с по-добри условия, коментира проф. Петков Според него пловдивските данъкоплатци трябва да знаят, че пикът на данъчното им бреме след 2015 година рязко ще се увеличи, защото няма кой друг да плати тези заеми. Данъците в Пловдив ще скочат минимум с 30 процента, категоричен е Кръстьо Петков. Аз лично не виждам логиката на ръководството на общината, която казва, че няма проблеми, при положение, че до тук имаме над 90 милиона текущи и задвижени заемни схеми и се движат още няколко такива. Това на практика надхвърля приходната част на пловдивския бюджет. Евтини са парите, когато ги вземаш при нулева ставка или при процент и половина лихва. Пловдивския случай обаче не е такъв, каза още председателят на Съюза на икономистите. Може да има добри пари, които да дойдат в Пловдив, но те са извън лесните схеми на теглене на заеми, защото прекомерните заеми винаги се стоварват върху гърба на данъкоплатците. Нека да е ясно, че пловдивчани ще връщат тези пари, а не кмета на Пловдив. За изтеглянето на този заем има няколко доста тревожни неща според нашите експерти. Тук излиза и въпросът за издръжката на пловдивската община. Ние препоръчваме да се направи много внимателен анализ. Проблемът е, че администрацията в момента гълта над 80 процента от приходите, а  общинските предприятия работят на загуба и реално, вместо да печелят, те са на субсидия от общината. Трябва да се търси решение, защото пловдивската община е неефективна от гледна точка на управлението на администрация и финанси, това е категоричното ни мнение, смята проф. Петков. Той предупреди, че кривата на риска пред пловдивската община ще стигне своя връх през 2015 година. Тогава другите страни ще започнат да излизат от кризата, но тук ще имам нов спад. Трябва да се търси преминаване от бюджет на рестрикции към търсене на нови работни места и повишаване на заплатите в Пловдив. Стимулирането на общинската икономика веднага дава положително влияние и върху стабилизирането на публичните финанси, но това в Пловдив липсва. Ние не видяхме никъде общината да прави разработки от такъв характер. В Пловдив в момента има застой, във Варна се наблюдава едно пропадане, но пък в Бургас нещата вървят нагоре. Това е така, защото тук липсва работа точно в посока на разработване на инвестиционна част. Това вади общинската икономика от рецесията, но в Пловдив това не се случва, каза още Петков. Ние препоръчваме разговорът да се засили не около заемите, а около привличането на инвестиции и отварянето на работни места. За съжаление, ние, от Съюза на икономистите, не видяхме община Пловдив да разработва такава стратегия, допълни проф. Петков. Според него Пловдив може да се конкурира и дори да надминава по инвестиции София. Имах разговори с пловдивски индустриалци, те подготвят сериозни проекти за реиндустриализация, но до момента няма никаква реакция към това. И както върви, тези проекти най-вероятно ще се реализират с китайски инвестиции например, а не с пловдивски. Нашите разчети показват, че ако се разговаря на нужното ниво с китайските инвеститори, те имат готовност в следващите 3-4 години да насочат към Пловдив между 1,5 до 2 милиарда евро. Оптимист съм за това, но за жалост стратегиите на общините по принцип са късогледи – дайте да теглим заем, пък после ще му мислим. От това полза няма, каза още Кръстьо Петков. Управителят на „Ситиплан” инж. Димитър Попов, един от авторите на Общия устройствен план на Пловдив, има доста неясноти за това до каква степен включените от общината в заема пътни обекти ще бъдат ефективни за града. Основният въпрос е дали ще бъдат ефективно използвани тези 30 милиона. Това, което е предложено, не е свързано с приоритетите на Пловдив и на генералния му план, коментира инж. Попов. Когато се правеха поръчките за проектите, документите не бяха добре подготвени. Предвидено е обектите да се реализират на етапи. Ще дам пример с Коматевско шосе. Там се иска идеен проект за цялостното трасе, а след това за етапна реализация – подмяна на настилката и преасфалтиране на трасето. А най-важното, основния профил на трасето, който реално ще върши работата и ще олекоти трафика, това не е предвидено да се направи и кой знае кога ще се случи, смята инж. Димитър Попов. Тоест, тези 5-6 милиона, които се искат за Коматевско шосе, не можем да кажем каква полезна работа за града ще свършат. Защото, ще се асфалтира някаква част, но тя си остава силно натоварена отсечка, вярно е, че паветата няма да друсат вече, но няма да се изгради цялостния профил на шосето. И след похарчването на тези пари, то ще си остане такова, каквото е в момента. И за всичките заложени обекти няма отговор на тези въпроси, за да може ясно да се каже до каква степен тази инвестиция си заслужава и ще бъде ефективна за града. Според инж. Попов има и други проблеми. Не се знае общината с какви пари разполага за отчуждаване, защото има доста територии за отчуждаване, за да може да се разшири профила на трасето. Има ли ги тези пари в общината, не се знае. Има ли планове за отчуждаване или се искат само пари за асфалтиране. Много неясни неща има от страна на община Пловдив. И ние питаме, защо сега толкова се бърза да се вземат тези пари. Нека да има пълна готовност за реализацията на обектите, да има публично обсъждане, да е ясно какво точно ще се прави и тогава да се теглят парите. В този смисъл, дразнещото е това, че община Пловдив не предоставя проектите, тези неща сега не се обсъждат с гилдията, както беше преди, каза още инж. Димитър Попов. Според него, същото е положението и с бул. „Северен”. С гилдията не е обсъдено защо например трасето не минава по ул. „Димитър Стамболов”, както е по устройствен план, за да се върже с Голямоконарско шосе, защото там е краят на бул. „Северен”. За първи път пловдивската община не обсъжда с гилдията какво и как ще се прави, по-рано такова нещо не е било. В предните мандати всички важни обекти, които предстои да се реализират, се обсъждаха на експертно ниво с гилдията, категоричен е инж. Попов. На кръграта маса присъстваха:Проф. док. Кръстьо Петков – Председател на СИБ, Гл. асистент док. Атанас Владиков – преподавател в Пловдивски университет, Гл. асистент Георги Георгиев – икономист препод. Технически университет София- филиал Пловдив, Гл. асистент Владимир Иванов - икономист препод. Технически университет София- филиал Пловдив, Експерт – специалист инж. Александър Константинов, Инж. Димитър Попов –„ Сити План“ – участник в създаването на общия      устройствен план на гр. Пловдив, Константин Василев – председател на Асоциация на счетоводните къщи Пловдив, Пламен Дойчинов – аспирант икономика НБУ  град  София, Николай Ранчев – доктор по кибернетика.