След кратко боледуване, на 71-годишна възраст почина Павел Дженев – единственият български треньор по хандбал, водил отбор на Олимпийски игри. Това съобщиха от Българската федерация.

Той е роден на 10 август 1951 г. във Варна. Започва да играе хандбал от 12-годишен в „Локомотив” (Варна), където треньори са Димитър Нушев-Барона и Веселин Калпаков. През 1969 г. отива да учи в ТФС „В. Левски” – Пловдив. Играе последователно за пловдивските „Академик”, „Тракия” и „Локомотив”, както и по време на военната си служба – в ЦСКА (1971-1973 г.). Завръща се в „Тракия” и остава в този отбор до края на състезателната си кариера си през 1980 г. Неизменен капитан на „канарчетата” и като такъв през 1977 г. вдига Купата на България за мъже.
Титулярен участник и капитан е в юношеските и младежки национални отбори с много призови места при участието им в периода 1968-1971 г. С националния отбор на България дебютира на финалите на Световното първенство за мъже през 1974 г. в ГДР. Играе и на финалите през 1978 г. в Дания, което е последно участие на България сред най-силните в света. Има повече от 150 мача за националния отбор, включително 14 за световно първенство и 4 – в квалификации за Олимпийски игри.
Завършва ВИФ (НСА „В.Левски“) . Треньорската си кариера започва през 1980 г. в „Тракия”. През 1983 години става старши треньор на младежкия и помощник – на мъжкия национален отбор. Притежава магистърска квалификация по хандбал и пета степен на професионален треньор. Залага на труда, постоянството и последователността в работата си.
От 1988 до 1996 г. е на работа в Португалия. Ръководи съставите на ABC (Брага), „Спортинг”, „Беленесеш” (Лисабон), Фаф и „Академика” (Коимбра). Става шампион на Португалия с ABC (1991 г.), взема три пъти Националната купа – с ABC, „Белененсеш” и „Спортинг”.
През август 2001 г. поема националния отбор за жени на Ангола и го ръководи до 2004 г. В това си качество стана единственият български специалист, водил отбор на Олимпийски игри. Това стана през 2004 г. в Атина, където отборът на Ангола зае девето място. Същата година стана и шампион на Африканските игри в Кайро, като повтори постижението си от 2002 г. в Мароко. Отборът на Ангола бе на 13-то място на световното за жени през 2001 г. Италия и 17-ти две години по-късно в Хърватия.
У нас през есента на 1997 г. поема женския състав на „Локомотив-Агротел” Пловдив. С него става три пъти шампион на България, взема два пъти и Националната купа за жени. Между 1997 и 2001 г. е треньор на националния отбор на България за жени. За кратко ръководи и „Пирин” Благоевград. През сезона 2000-2001 г. ръководи възродения мъжки отбор на „Ботев” Пловдив. С него спечели Купа България за 2001 г.
В периода 2004-2008 г. е треньор на клубна формация от Луанда, а през 2014 г. поема състава на „Свиленград-ПУ „П. Хилендарски”, където приключва треньорската си кариера
Между юли 2008 и януари 2009 г. бе генерален секретар на БФ Хандбал.
Работи като преподавател по физкултура в ПУ „П. Хилендарски“, учител в ОУ „В. и К. Тютюнджан” и ОУ „Св. С. Кирил и Методий” в Марково.
Със съпругата си Веселка имат дъщеря Марта и син Павел-младши, който игра в мъжкия ни национален отбор. Преди това бе и част от състава за младежи.
С неговата кончина българският хандбал загуби един от най-добрите си специалисти.
Поклон пред паметта му!
Бог да го прости!