Днес започват 40-дневните Коледни пости, наричани още Рождественски, които завършват на Бъдни вечер - 24 декември. По време на постите не трябва да се ядат храни от животински произход - месо, мляко, сирене, яйца, кашкавал. Олио и вино може да се употребяват без сряда и петък.

На 14 ноември са така наречените Коледните заговезни или наричани още заговелки. Това е денят преди да се започне постенето, когато за последно се яде блажно. За Коледните заговезни се коли голяма кокошка, която се готви с кисело зеле. Приготвят се и пълнени чушки с боб и много мазнина. Точи се и тиквеник - вита баница с тиква и много орехи.

Виното е единствения алкохол, който се разрешава по време на поста, тъй като е символ на Христовата кръв. Червено вино може да се употребява всеки ден по една чаша, с изключение на сряда и петък. Риба се разрешава единствено на Никулден - 6 декември.

Изключение от Коледните пости църквата прави за децата, бременните жени, болните и възрастните хора, на които са разрешени мляко и млечни продукти.

Постът обаче не включва само ограничения в хранителния режим. Желаещите да постят не трябва да имат интимни отношения, трябва да се въздържат от изречени лоши думи, както и от лоши помисли. По този начин пречистването трябва да стане освен физически, но и духовно.

Постът се нарича още Малка Света Четиридесетница. През тези дни на пост и молитви човек трябва с делата си да покаже, че искрено се е разкаял за волните си и неволните грехове, да потърси опрощение, да се изповяда и причести със светите Христови тайни дарове.

Някои духовници смятат, че не е толкова важно да се спазва стриктно физическият пост. Човек трябва с делата си да покаже, че искрено се е разкаял за волните и неволните си грехове и да търси опрощение. Същественото при поста не е гладуването, а промяната на живота и духовното разположение на вярващите. Без променен живот постът ни няма да има никаква тежест пред Бога.

Венчавките са забранени от 15 ноември (началото на Коледните пости) до Въведение Богородично (21 ноември) и от Игнажден (20 декември) до Богоявление, Йордановден (6 януари). Светият Синод разрешава при изключителни случаи енорийските свещеници да извършват венчавки от 26 декември до 4 януари, без да искат предварително разрешение от своя митрополит.