Възпалителните ставни заболявания  са най-инвалидизиращата  патология при човека, а ревматоидният артрит (РА) е най-честото от тях.
Два фактора са в центъра на развитието на РА: автоантитела срещу антицикличните цитрулирани пептиди (анти-CCP) и наличието на човешки левкоцитен антиген (HLA)-DR алели. Причините, водещи до развитието на РА при някои хора с тези елементи, са неизяснени, но се знае че външни фактори като вируси могат да действат отключващо.
В практиката си в ревматологичния сектор на „Централ Хоспитал“ след избухването на COVID-19 пандемия се сблъсках с 4 случая на дебют на ревматоиден артрит (РА) след  SARS-CoV-2, заяви завеждащият д-р Стефанос Елефтериадис.
Според него най- характерен е случаят на 43-годишна пациентка без придружаващи заболявания. Пациентката прекарва  SARS-CoV-2 инфекция средно тежко с фебрилитет до 39 градуса, влажна кашлица, астено-адинамичен синдром (обща слабост, безсилия), мускулни и ставни болки. Компютърната томография на белия дроб показва промени, характерни за SARS-CoV-2 инфекция. Около месец след първите симптоми пациентката получава болки с оток и локално затопляне, ангажиращи малките стави на двете ръце, както и гривненните им стави симетрично.
От назначените изследвания се откроиха високи нива на възпалителни показатели - СУЕ и CRP, както и повишeни нива на автоантитела срещу антицикличните цитрулирани пептиди (анти-CCP), типични за развитието на РА, посочи д-р Елефтериадис. Рентгенографията на дланите на пациентката не показа данни за ерозии или други характерни за РА находки, на пациентката бе поставена диагноза серопозитивен ревматоиден артрит според критериите на Европейската лига срещу ревматизъм и американската колегия по Ревматология, каза специалистът.
Важно е да се отбележи, че 6 месеца преди инфектирането с вируса COVID-19 пациентката е била изследвана двукратно и anti-CCP антителата са отрицателни.
Назначена е базисна терапия, а през миналата седмица, или два месеца след поставяне на диагнозата, се явява за контролен преглед, без болка и оток на малките стави на двете ръце. С лабораторните изследвания е регистрирано нормализиране на възпалителните показатели и спад на имунологичната активност – спад на anti-CCP антитела близо до нормалните нива.
В международната ревматологична практика зачестяват съобщенията, описващи случаи като нашия, коментира д-р Елефтериадис. На този етап имаме основания да подозираме, че вирусът COVID-19 може да играе ролята на отключващ механизъм за ревматоиден артрит при генетично предразположени индивиди. Международните специализирани медицински издания също съобщават за случаи на развитие на вирусен артрит, причинен от вируса на  COVID-19, подобен на тези, предизвикани от хепатит B и C вирус, Epstein-Barr, parvovirus и Zika вируси,  и реактивен артрит след преболедуване с коронавирус.
Още сме в процес на откриване на последствията от новия SARS-CoV-2. Но засега е добре да се каже, че ревматолозите трябва сериозно да мислят за COVID-19  като възможна причина за дебют на ревматоиден артрит, развитие на реактивен или вирусен артрит, каза ревматологът.