Първата самостоятелна изложба на художника Людмил Георгиев в Пловдив ще се проведе от 11 май до 6 юни в галерия "Капана. По-голямата част от подредените в експозицията творби са създадени през изминалата година и разкриват както устойчивите теми, които го вълнуват, така и търсенето на пластическите възможности, генерирани от срещата между линеарното и живописното (по Хайнрих Вьолфлин) на територията на графичните листи, с които той се представя в Галерия „Капана“. Но това са и произведения, въплътени в материал срещи, разочарования, впечатления на автора със света. Свят, който обитава или пък наблюдава отстранено от дистанцията на собственото си израстване. И макар сам Людмил Георгиев да вярва, че „Всичко хубаво е извън творбата“, именно в нейните граници, той прави опити да улови „хубавото“ – изживяно или все още оставащо очаквано.
Провокиран от ситуацията на извън-ред-ни ограничения и невъзможността за среща с онова, което е от другата страна на рамката на картината, той се обръща към плочата, иглите, линия, мастилата, печатната пресата, за да го подири из себе си като абстракция – отвъд формата и всяка дори емоционална конкретност. И вместо автопортрети рисува своите моментни състояния. Като на игра, в състезание с технологичните процеси и ограничения, и преплитащите се в разума впечатления от билото изпреди, Людмил Георгиев създава новите си графики. Всички те могат да бъдат обединение  в няколко различни тематични авторски търсения, но въпреки това те си остават белязани от автопортретността в тях.
В потопения в образност ХХI век, взирането в себе си се е превърнало в начин на общуване, в специфична самодостатъчност. Човекът се оглежда в огледалото, в отразяващата повърхност на стъклените витрини, в екрана на смартфона. Смартфонът, който доведе до триумфа на феномена „selfie“ и изведе „автопортрета“ в любим на всички жанр, изпълващ социалните платформи като Facebook и Instagram. Оголихме доброволно живота си в неподозирани мащаби. Всичко това обаче остава чуждо на Людмил Георгиев и вместо автопортрети в настоящата изложба той ни представя овладени в графика лични трасета за размисъл и чувстване. Маршрути за разговори, малки пътечки за бягство, за игра. Атлас на себе си. Извън рамките на картината.