Община Пловдив трябва да бъде още по-смела и активна в изграждането на нова транспортна и социална инфраструктура и нейното финансиране през различни програми и банкови инструменти. Около това становище се обедини Градският експертен съвет, който се събра на първа среща под председателството на кмета Здравко Димитров. Големите инфраструктурни проекти,  за които върви публично обсъждане във връзка с поемането на нов общински дълг, получиха категоричното одобрение на съвета.

В него съвета са поканени изявени архитекти, общественици, представители на бизнес организации и градоначалниците, които са управлявали Пловдив през последните 30 години. В първото работно заседание участие взеха  Тодор Петков, арх. Валентин Маринов, арх. Емилия Божкова, арх. Александър Георгиев, арх. Димитър Балчев, арх. Илко Николов, арх. Петко Костадинов, арх. Тодор Абаджиев, бизнесменът Димитър Георгиев, Христо Лазаров (АИКБ-Пловдив), Любозар Фратев (председател на Съвета по туризъм – Пловдив), Пламен Панчев (ТИЗ) и изпълнителният директор на „Бизнесът за Пловдив“ Александър Стайков.

„Важно е да създаваме нови публични пространства, да разширяваме възможността за пешеходно движение и да развиваме веломрежата, да освобождаваме центъра от автомобили, както е във всички големи европейски градове. Искаме Пловдив да е град за хората, но първо трябва да създадем условия за това, да изведем колите и трафика от центъра, трябва да доизградим вътрешния и външния ринг на Пловдив. За реализирането на тези задачи трябва да изпълняваме инвестиционната програма, заложена в Общия устройствен план“. Това заяви кметът Здравко Димитров при откриването на срещата и очерта основните предизвикателства, пред които е изправен градът в този мандат, така че да отговори на очакванията на пловдивчани.

По думите на кмета два са основните фактора, които налагат реализирането на инфраструктурните проекти. Първият е, че Пловдив е център на най-голямата и бързо растяща индустриална зона в България, в която са заети над 70 000 души. По данни на НСИ за 2019 г.  Пловдив изпреварва София по механичен прираст с 3,1 %, докато столицата е с нарастване от 2,4%, като тенденцията е устойчива. Вторият фактор е, че Пловдив е свързан със съседните общини, но остава затворен в границите на града и предизвиква неговото сериозно застрояване и увеличаване на трафика.

Според участниците в съвета всичко това е добре за икономиката и повишава стандарта на живот на пловдивчани, но в същото време възниква необходимост от нови инвестиции в пътната и социалната инфраструктура. Архитектите припомниха, че има много обекти, които са предвидени в ОУП от 1968 г., които още не са реализирани и подкрепиха усилията на екипа на общината за стартирането на строителството на пробива „Модър – Царевец“.

„Всеки месец в Пловдив влизат и излизат 5 млн. автомобила. Официално регистрираните са 220 000 без приходящите, а основната пътна мрежа на Пловдив е проектирана и реализирана преди повече от 50 години, като е предвидено тя да обслужва между 80 000 и 100 000 автомобила и други транспортни средства“, коментира Здравко Димитров. Той подчерта, че в действащия Общ устройствен план на Пловдив от 2007 г. е разработена перспективна и ефективна  транспортно-комуникационна система, която е успешно надградена във вече разписания нов ОУП. Ако тя се реализира, градът няма да има проблеми със задръстванията и трафика.

Според разчетите в новия ОУП изграждането на всички предвидени трасета, пътни връзки и реконструкцията на съществуващите такива  ще струва над 1 млрд. лв. без отчуждителните процедури.

Общото заключение на експертния съвет е, че транспортната обстановка в града се влошава. Общинският бюджет не може да обезпечи изцяло необходимата нова инфраструктура и озеленяване около новите жилищни комплекси.

Правилото е на 1 лв. , вложен от частните инвеститори в жилищна площ, да има 1 лв. от общината за инфраструктура и зелени площи. В момента частните инвестиции превишават 5 пъти възможностите за вложения от страна на Общината.  Това е заключението на един от авторите на новия ОУП арх. Иван Делчев, който не успя да присъства на срещата по здравословни причини.  

Участниците в съвета отправиха препоръка към екипа на кмета да изготви сериозна кредитна програма за финансиране на проектиране и изграждане на нови пътни артерии и кръстовища на две нива, подобно на София и Варна, които подобряват пътната си инфраструктура с поет дълг съответно с 686 млн. и 118 млн. лв. Според тях има и още много други важни  проекти за града, за които трябва да се търси кредитиране. Сред тях, например, са бул. „Ал. Стамболийски“ и продължението на бул. „Северен“.

Кметът обясни, че предложените проекти по кредита, няма възможност да бъдат финансирани с безвъзмездни средства от оперативните програми. Общината усилено работи по подготовката на новия програмен период за реализацията на  редица проекти. Сред тях са дългоочакваната реконструкция на Голямоконарско шосе, рехабилитацията на Рогошко и Пещерско шосе.

Съветът приветства като изключително необходимо и навременно предложението за модернизация на техниката и оборудването на общинските предприятия "Чистота" и "Градини и паркове". Неговата индикативна стойност е 10 млн. лв.