Книги на Библиотеката за гръцки език, литература и култура към Пловдивския университет „Пасисий Хилендарски“ дари посланикът на Република Кипър в България Н. Пр. Мариос Кундуридис при гостуването си във висшето училище. Той изрази надежда за бъдещо обогатяване на фонда с още около 50 преводни заглавия.

В Заседателната зала на ПУ посланик Кундуридис се срещна и разговаря с  ректора проф. д-р Румен Младенов, със зам.-ректорите проф. д.п.н. Румяна Танкова, доц. д-р Мария Стоянова, доц. д-р Надя Чернева, с декана на Филологическия факултет доц. д.ф.н. Константин Куцаров и научния секретар по международно сътрудничество и академична мобилност на факултета д-р Милена Кацарска, с ръководителя на Катедрата по общо езикознание и история на българския език проф. д.ф.н. Христина Тодорова-Тончева, с преподаватели от сектор „Новогръцки език“ и със студенти, изучаващи новогръцки език.

Проф. Младенов приветства госта и представи структурата на Пловдивския университет, като подчерта големия брой студенти, които се обучават в различните специалности на факултетите.

Доц. Надя Чернева отбеляза, че в рамките на международното сътрудничество ПУ вече реализира с успех съвместни проекти с Педагогическия факултет. Участва се в партньорство с детски градини и начални училища в Никозия, както и с българско неделно училище, където има възможности за студентски практики по програма „Еразъм +“.

Деканът на Филологическия факултет доц. Константин Куцаров представи трите специалности, в учебните планове на които се предлага обучение по новогръцки език. В бакалавърската програма „Български език и новогръцки език“ и в директната магистърска програма „Балканистика“ новогръцкият език е изучаван като първи чужд език, а в бакалавърската специалност „Приложна лингвистика“ – като втори чужд език. Деканът благодари на РКипър в лицето на г-н Кундуридис за дългогодишната финансова подкрепа от Министерството на просветата на кипърската държава. С кипърското дарение за развитието на неоелинистиката в Пловдивския университет се осъществяват многобройните културни инициативите на сектор „Новогръцки език“. Допълни, че ръководството на факултета разглежда и перспективата за обогатяване на палитрата от специалности, включващи новогръцки език в учебния си план с отчитане на местните специфики и нужди, за която цел Посолството на РКипър би могло да помогне чрез съдействие за осигуряване на лектори, носители на езика.

Във връзка с проявения от посланик Кундуридис интерес към стратегията на университета по отношение на набирането на нови студенти, доц. Стоянова подчерта, че КСК кампанията на университетско и факултетно ниво се основава на целогодишна активна дейност, тъй като конкуренцията между многобройните ВУЗ-ове в България е голяма.

Като ръководител на катедрата, в рамките на която се осъществява обучението по новогръцки език вече 19 години, проф. Тончева със задоволство отбеляза, че студентите от хибридната специалност „Български език и новогръцки език“ правят впечатление с добрите си учебни постижения, съпоставени с колегите си от подобните специалности. Проф. Тончева обърна внимание и на факта, че със създадената електронна платформа Пловдивският университет успява да обучава студентите си, като реализира директен контакт с тях, независимо къде се намират.

Г-н Кундуридис увери присъстващите, че ще настоява пред Министерството на просветата, културата, спорта и младежта  на своята страна да не съкращава субсидиите, с които подкрепя колегиумите по неоелинистика в българските университети. В заключение отбеляза, че езиците създават приятелства, а ПУ може да разчита и в бъдеще на партньорството както на посолството на Република Кипър, така и на личната му ангажираност в рамките на мандата му с осигуряване на приемственост от следващия дипломатически представител.

Гостът изрази желание в скоро време да има възможността да изнесе лекция пред студентите в Пловдивския университет и получи искрената покана от доц. Чернева да направи това в рамките на „Откритата катедра“ в юбилейната за университета 60-та годишнина от създаването му.

Ректорът и посланикът констатираха взаимно близостта по отношение на манталитета и начина на живот на хората, които живеят на Балканите, факт, който спомага за по-лесното им разбирателство.