Расте разпознаваемостта на движението на Николай Бареков "България без цензура". Това показват данните от последното проучване на "Галъп" за нагласите на обществото. Изследването е направено в периода 31 октомври – 7 ноември 2013 г.
 
През последния месец постепенно расте разпознаваемостта на формацията на Николай Бареков, отчита социологическата агенция. 1,6% от анкетираните заявяват, че биха гласували за "България без цензура". Потенциалът на новата формация хипотетично би могъл да достигне и до 1/10 от избирателите, показват данните.
 
Няма особени размествания в подреждането на партиите, съобщи в ефира на bTV политологът Първан Симеонов. На първите позиции остават БСП, ГЕРБ, ДПС. Запазват се много добрите шансове на Реформаторския блок за влизане в парламента. Ако изборите са сега 21,4% биха гласували за БСП, 18,1% за ГЕРБ, 6,7% за Реформаторския блок, 5,9% за ДПС, а 2,4% за "Атака".
 
Създава се обстановка, при която бонус могат да извлекат различните националистически формирования. Забелязва се движение нагоре при одобрението на "Атака", но дали е трайно или временно ще покажат данните от декември, уточни политологът.
 
Битката между двата лагера – на управляващи и опозиция, поражда общо раздразнение към целия политически елит, обобщи картината в страната Първан Симеонов. По думите му след няколкото месеца на еднаквост вече има нова ситуация, в която протестният потенциал се е материализирал под формата на студентска окупация, протести пред парламента и партийни демонстрации. Той уточни, че има покачване на неодобрението към политическия живот, но трябва да се изчакат и данните за декември, за да се анализира дали тенденцията е трайна.
 
Трябва проучване на институциите за последните нагласи към бежанците. С изненада откривам, че мнениятa са поделени между двата полюса. Проблемът не е ксенофобски, а социален, каза още Симеонов. 39% са за изгонване на бежанците и преустановяване на приемането им, а 41% са "за" да ги приемаме и да им помагаме, показват данните от проучването на "Галъп".
 
Социолозите отчитат и спад в доверието към президентската институция. То е едва 30%, за сметка недоверието, което достига близо 60%. Според социолозите ситуацията около държавния глава е безпрецедентна.