Ботев Пловдив е основен през 1907 г. Това стана ясно на проведената днес пресконференция в зала "Съединение" на Историческия музей в града с участието на неговия директор Стефан Шивачев,  Видин Сукарев – завеждащ отдел „Нова и най-нова история“ в Историческия музей, Председателят на Сдружение ПФК Ботев, Радослав Кошински.
Сред официалните гости, удостоили с присъствието си събитието бяха Боян Ботйов – почетен член на клуба и правнук на генерал Кирил Ботев, брат на безсмъртния поет и революционер Христо Ботев, зам.-кметът на Пловдив Георги Титюков, клубни легенди и фенове

Пред присъстващите бе представен  Учредителния протокол на клуба, изготвен от първите ботевисти още на 11 февруари 1907 година. Дело, доказващо на практика желанието на момчетата да основат своя собствен футболен клуб 5 години преди познатата на всички 1912 година.

Беше описано  ясно и точно в своите дневници как е започнало всичко и през какви пречки е трябвало да преминат ботевистите, за да устоят на трудностите през следващите пет години, за да узаконят своя футболен клуб. Отказът на съда да уважи желанието на момчетата ги принуждава да потърсят друга възможност и така, по стечение на обстоятелствата, те стават част от съществуващото тогава в Пловдив въздържателско-доброволческо дружество „Христо Ботев“, като негова футболна секция.

Във времената до септември 1909 година ботевистите играят на „ритни топка“ зад една от градските мелници, след което се преместват на т.н. „Ботева ливада“, намираща се в района около Имарет джамия и Мъжката гимназия.

В тези ранни години, касаещи периода 1907-1909 година, футбол в Пловдив играят колежаните от „Свети Августин“, както и няколко махленски отбори. Стоян Пухтев описва как в този период, изключвайки отбора на Колежа, ботевистите са на практика единственият футболен клуб.

Интересно е да се отбележи, че още през 1906 година в Пловдив има официално регистрирани два футболни клуба – „Тримонциум“ и „Стрела“, които по-късно не успяват да се пререгистрират и прекратяват своята дейност.

Останалите отбори, съществували в този период, са били тези на „Кубрат“, „Глория“, „Цар Симеон“, „Бенковски“ и „Аполон“.

През 1910 година ботевистите опитват отново да регистрират клуб, но пак им се отказва. Въпреки това, годината е знакова както за „Ботев“, така и за целия пловдивски футбол.

На 26 май 1910 година на игрището на Колежа започва първият футболен турнир в историята на Пловдив. На неговото откриване присъства и кметът на Пловдив Иван Кесяков. В турнира взимат участие 8 отбора, разделени в две групи по четири отбора, като в едната са „Свети Августин“, „Глория“, „Напредък“ и „Национал“, а в другата „Ботев“, „Цар Симеон“, „Бенковски“ и „Аполон“.

За финала, който се провежда на 1 май, се класират отборите на „Ботев“ и „Свети Августин“, а колежаните печелят турнира след победа с 5:1. Ботевистите записват в историята си този мач, като първият финал, в който участват.

През месец ноември на същата тази 1910 година въздържателното дружество, на което „Ботев“ е футболна секция“, решава да прекрати своята дейност, което изправя ботевистите пред нов организационен проблем. Тогава на помощ се притичва братът на Теньо Русев, член на гимнастическото дружество „Тракийски юнак“, което няма своя футболна секция и отбор.

Така на 10 юни 1911 година ботевистите правят нов учредителен акт и протокол за присъединяване към „Тракийски юнак“, ставайки негова футболна секция под името „Христо Ботьов“.

Момчетата решават да създадат и първата си емблема, съобразена с факта, че са членове на „Тракийски юнак“. Емблемата е предложена от Георги Пухтев и се носи в няколко футболни срещи, като всеки играч си я рисува собственоръчно с боя на бялата риза, с която играе. Стоян Пухтев разказва, че ризата на батко му се е затрила на фронта през 1912 година, но е била запазена тази на първия вратар на „Ботев“ – Иван Стоянов, предадена на съхранение при Теньо Русев, който през 1912 година е домакин на клуба.

Автентичната риза с изрисуваната емблема от ботевистите, с които са играли футболистите бе представена пред гостите.

През същата 1910 година се случва и още едно знаково за футболен клуб „Ботев“ събитие. Генерал Кирил Ботев, разбирайки че в Пловдив е създаден футболен клуб с името на брат му, подарява на ботевистите жълто строево-командно флагче, като им позволява да напишат на него каквото пожелаят. Ботевистите изписват „Дружина тръгва, отива, пътят е страшен, но славен“ – част от Ботевото стихотворение „На прощаване“, като приемат това знаме за своето първо и най-истинско.

Истинска еуфория в залата предизвика обявяването, че оригиналното знаме, дар от генерал Кирил Ботев, ще бъде внесено и представено пред ботевистите и правнука на генерала – Боян Ботйов.

През месец август на 1911 година ботевистите участват в пореден градски турнир, който остава знаков за историята на клуба. Срещите се провеждат на плада 9-ти пловдивски полк, като в състезанието участват отборите на „Ботев“, „Орел“, „Шалом“, „Бенковски“, „Рапид“ и „Глория“. Поради липса на врати един от инженерите на полка изработва специално такива, а години по-късно, в знак на благодарност, ботевистите го обявяват за свой почетен член.

Турнирът предизвиква огромен интерес сред гражданите, които окупират подстъпите на казармите, опитвайки се да влязат вътре. Устремът им е спрян от караула, а финалният мач се превръща в бойното кръщене на ботевистите.

За него се класират отборите на „Ботев“ и „Бенковски“, като срещата се превръща в истинска война. В крайна сметка ботевистите печелят с 2:0, като това остава в историята на клуба като първия спечелен градски футболен турнир. Поради липса на награда, командващият полка дарява на отбора връх от пленено знаме, на което те изписват по-късно „Само нагоре, Ботевци!“

През същата 1911 година в Пловдив се провежда и още един турнир. Негов инициатор бил началникът на едно от полицейските управления. За турнира били поканени отборите на „Ботев“, „Свети Августин“, „Глория“ и „Рапид“, а срещите щели да се играят на терена на Колежа.

Поканата е възприета от ботевистите с радост, защото ги легитимира като официален футболен клуб, което ги подтиква да създадат своя нова емблема, с която да участват в турнира.

За финалния мач един срещу друг отново се изправят отборите на „Ботев“ и „Свети Августин“, като колежаните печелят с 2:0. Резултатът от мача обаче няма никакво значение, тъй като проява на благородство преди началото на срещата от страна на колежаните прави така, че ботевистите да станат истински приятели с тях, а по-късно да приемат черния цвят на екипите си и в тяхна чест.

Към края на същата 1911 година от „Тракийски юнак“ решават, че вече им е невъзможно да поддържат фудболна секция, тъй като имат планове за създаването на секция по хазена за девойки. Затруднението е преодоляно, когато ботевистите разбират, че от месец февруари на 1912 година вече ще могат да регистрират официално своя клуб, като ученическо спортно дружество, покровителствувано от по-възрастни.

Интересни неща бяха разказани и във връзка със събитията, предхождали учредяването по буквата на закона. Ботевистите влизат в спор за името на „новия“ клуб, като част от тях дават други предложения за име. В крайна сметка, след гласуване от всички присъстващи, се решава името да остане „Ботев“.

Организаторите на събитието се погрижиха и за това гостите в залата да научат имената на всички учредители на клуба, забравени до момента от историята, както и каква е била причина за дата на основаване да бъде избран 11 март. От разказаното стана ясно, че ботевистите са написали своя протокол на 10-ти март, но са сложили датата 11-ти, тъй като двете единици са били възприемани като символ на началото и най-важната цифра.

След регистрирането на клуба ботевистите започват да развиват своята организационна дейност, като организират два приятелски турнира, а всекидневно провеждат събрания, на които обсъждат различните идеи и предложения за развитие на клуба.

През месец юни на 1912 година в Пловдив се провежда поредният футболен турнир, на финала на който се класират отново отборите на „Ботев“ и „Свети Августин“, но същият е отложен във времето заради разразила се буря.

През същото лято „Ботев“ изиграва и своя първи междуградски мач! Съперник е отборът на пазарджишкия „Рапид“, а ботевистите печелят срещата с резултат 2:0.

Поредният емоционален момент на събитието дойде в момента, в който се разказа историята за това как през 1914 година в Пловдив пристига генерал Кирил Ботев, който намира ботевистите и разпитва как се справят. Те му показват дареното от него няколко години по-рано знаме, а дни по-късно получава подарък поднос, на който е гравирано „В дар на новата Ботева чета! Извървете вашият път към безсмъртието“.

Вкарването в залата на подноса, дарен от генерал Кирил Ботев на ботевистите беше черешката на тортата по време на паметното събитие.

След този емоционален момент гостите научиха, че през тези тежки години, съпътствани от войни и бедност, „Ботев“ не само че не е спрял своята дейност, но дори е увеличил влиянието си в града, привличайки стотици нови членове и приобщавайки голяма част от съществуващите до този момент официално регистрирани и махленски отбори.

Представяме на вниманието ви думите, с които е завършил своите дневници Стоян Пухтев, с прочитането на които беше сложен и край на историческото събитие:

„Написах тия страници, за да се знае, че в най-бурните години на войни, смърт, бедност и тъга само и единствено „Ботев“ запази спорта футбол, а и въобще спорта в град Пловдив жив! Имам намерение да напиша в подробности всичко някой ден.“След седмица в зала „Съединение“ ще бъде експонирана изложба с ценни реликви и непознати факти за първите романтични години на футболен клуб „Ботев“.