Загубата на пространствена ориентация е най-вероятната причина за възникване на катастрофата с МиГ-29, се посочва в публикувания на сайта на военното ведомство доклад от разследването, в който се проследява развитието на ситуацията.
От Министерството на отбраната днес съобщиха, че е приключило разследването на Службата "Военна полиция" по авиоинцидента със самолет МиГ-29 на 9 юни т.г. по време на тактически учения на формированията за ПВО от Българската армия и авиационни формирования от ВВС - "Шабла 2021".
Комисията за разследване е оформила три основни версии за причините за катастрофата. Отказ на авиационната техника в полет; разрушаване на изтребителя или поразяване на пилота от осколки вследствие на разрива на ракетата; среща на самолета с водната повърхност вследствие на загуба на пространствена ориентация от екипажа - това са посочените работни версии.
Първите две са отхвърлени като малко вероятни, като са посочени редица аргументи. Сред тях са, че самолетът, двигателите, оборудването и въоръжението имат запас от ресурс и са им извършени всички предвидени от регламентиращите експлоатацията документи, проверки и технически дейности. Посочва се, че при разрушаване на самолета във въздуха, останките биха били разпръснати на значително по-голяма площ и голяма част от тях биха останали на повърхността, което би улеснило откриването им. А в случая са открити групирани в радиус от около сто метра, на 70 метра дълбочина, под водната повърхност, и то повече от седмица след катастрофата. Компактният вид на останките и факта, че при аварийноспасителните и издирвателните действия са се наблюдавали петна от керосин на повърхността на водата, което показва, че той не се е запалил, дава основание да се направи извода, че самолетът се е разрушил вследствие на среща с голяма скорост с водната повърхност и тези разрушения са станали под водата, се посочва в доклада.
По третата работна версия - среща на самолета с водната повърхност вследствие на загуба на пространствена ориентация от екипажа, комисията смята, че загубата на пространствена ориентация е най-вероятната причина за възникване на катастрофата. Експертите посочват сложността на пространствената ориентация в полет, която се извършва успоредно с процесите на пилотиране, навигиране, комуникиране и управление на системите.
До момента на констатиране, че скоростта на мишената се увеличава спрямо нормалната очаквана, имаме нормални условия на полета. След тази констатация увеличаването на динамиката на сближение с целта чрез подаване на команди за увеличаване на скоростта до 800км/ч и намаляване на височината до 2000 м, с цел
да се осигури повече време за работа по мишената на фона на по-бързата й загуба на височина, води до усложнени условия на полета, е мнението на комисията във връзка със ситуацията в полета.
След пуска на ракетата, пилотът предприема стандартния маньовър за излизане от атака надясно. Комисията смята, че тук ситуацията прераства в сложна, тъй като най-вероятно пилотът не е проконтролирал положението на самолета спрямо хоризонта преди започване на този маньовър, именно поради създадената у него зрителна илюзия, че целта се намира над него и той е извършил стрелбата от положение на хоризонтален полет, а в действителност е бил в сравнително плоско пикиране и стрелбата по мишената е извършена с превишение спрямо нея, на фона на морето. Запасът от височина, който е притежавал самолетът след пуска на ракетата, е дал допълнителна увереност на пилота, че ще излезе безпроблемно от атака, тъй като в съзнанието на пилота до момента полетът за сближение и атака е бил контролиран и управляем, смятат експертите.
Започването на завоя надясно с висока скорост /над 900км/ч/ в режим на снижение води до прерастването на ситуацията в аварийна. Комисията смята, че до последния момент на полета пилотът не е възстановил правилната ориентация за положение в пространството и затова не е предприел действия за излизане от аварийната ситуация, което е довело до прерастване на ситуацията в катастрофална. Основание за тези заключения е фактът, че в последния момент преди прекъсване на радиовръзката и изчезване на отметката на изтребителя от радара пилотът със спокоен глас започва стандартния доклад за изключване на главния включвател на системите за управление на въоръжението и за нормалната работа на двигателите, се посочва в доклада. Такива случаи са описани в авиационнопсихологическите изследвания като оптическа илюзия, наречена "очарование". Тя възниква, когато пилотът концентрира цялото свое внимание само върху един обект или прибор. Това е особено характерно при атака, когато вниманието се фиксира само върху целта. Стремежът за поразяване на целта е толкова силен, че другите параметри на полета губят своята значимост в съзнанието на пилота, се отбелязва в документа.
Освен концентриране на вниманието върху атаката на целта, комисията смята, че немалък принос за загуба на пространствената ориентация имат особеностите, с които се характеризират полетите над море, особено нощем. Посочва се, че воденето на визуална ориентировка при невидимост на бреговата линия е практически невъзможно, както и че техниката на пилотиране се усложнява при частична или пълна липса на естествения хоризонт и на практика се пилотира по прибори. Съществува вероятност от илюзии и опасност от загуба на пространствена ориентировка.
От изложеното комисията смята, че загубата на пространствена ориентация е най-вероятната причина за възникване на катастрофата. Среща на въздухоплавателното средство с водната повърхност е посочена като непосредствена причина за катастрофата, а загуба на пространствена ориентировка от екипажа при нощни полети над море - като основна причина за нея.
Като съпътстващи причини са посочени неправилна оценка на риска от групата за бойно управление и ръководството на стрелбите, от продължаване на насочването за сближение и атака при положение, че скоростта на падане на мишената СПМ-100 се е увеличила. Това неминуемо води до повишаване на динамиката на сближение и възможен дефицит от височина и време за безопасно излизане от атака, отбелязват експертите. Особености на полетите над море нощем, характеризиращи се с липса на визуални ориентири извън кабината на самолета и необходимост от пилотиране само по прибори, както и неправилно разпределение на вниманието преди предприемане на маньовъра за излизане от атака, са посочени също сред съпътстващите причини в документа.