Централната лаборатория за приложна физика към БАН в Пловдив показа модерно оборудване от ново поколение, с което разширява научната си дейност и помага на десетки компании за трансфер на научни постижения. Екипът ѝ участва в няколко научни програми на ЕС и вече е инвестирал над 2.5 млн. лв. в ново оборудване и материали. Изграденият научен център е специализиран в нанотехнологии и защитни покрития на различни инструменти и материали, произведени от метал, а последните разработки са върху изкуствени стави за човешкото тяло.

Лабораторията разполага и със сканиращ електронен микроскоп на стойност над 1 млн. лв., предназначен за изследване на морфологията, структурата и състава на свръхтвърдите покрития, разработвани от учените. Той е единствен по рода си в България и Източна Европа, с помощта на който се правят анализи на материалите в технологичното и иновативно производство.

„Целта ни е свързване на интересите на науката и бизнеса, като фокусът е в партньорството чрез младите хора, студентите и докторантите, които ще могат да упражнят знанията си на практика. Така през 2023 година вече активно ще се работи с фирмите, ще създаваме стартиращи предприятия и ще обучаваме младите хора“, обясни проф. Илия Железаров, ректор на Технически университет – Габрово, водеща организация по проекта за изграждане на Център за компетентност „Интелигентни мехатронни, еко- и енергоспестяващи системи и технологии“.

 „Лабораторията за приложна физика е част от структурата на БАН в Пловдив и е едно от малкото звена, които прави трансфер от науката към бизнеса. Това помага на индустрията да бъде по-конкурентноспособна и по-ефективна. Тук се инвестираха много европейски и национални средства предимно в най-съвременно оборудване  и ние сме много горди от бързото развитие на лабораторията“, посочи заместник-кметът Стефан Стоянов.

От миналата година функционира и Изследователски център по мехатроника и нанотехнологии, разположен в така наречената „Чистата стая“, в която запрашеността е намалена от няколко милиона частици до 100 000, благодарение на хепафилтри.

„След разработване на даден материал или технология за него тя се трансферира в индустрията под различни форми, за които фирмите предоставят метални продукти и материали  за поставяне на специалното нанопокритие, което ги прави устойчиви на корозия и износване“, обясни Доц. Лиляна Колаклиева, директор на лабораторията и допълни, че по този начин се удължава поне два пъти времето за тяхната употреба.

Става дума за инструменти, матрици, поансони, които се използват в металообработваща индустрия, също така широко приложение на покритията има в сфери като автомобилостроенето, самолетостроенето и медицината, свързани със спазване на изисквания за корозионна устойчивост и биосъвместимост. Нанопокритието се нанася в стендове, протези, които да не отделят вредни частици в организма. Специалните покрития защитават хората от вредно въздействие на металите.

Високотехнологичното оборудване в Централната лаборатория по приложна физика на БАН в която работят 30 учени и технолози, ще позволи на много български млади учени чрез съвременна техника да правят научни изследвания и разработки в България, които да са полезни за бизнеса. В момента Центърът работи с 30 фирми от цялата страна.

Повече за „Чистата стая“

В „Чистата стая“  се разпрашават частици от един източник и се нанасят на покритията. Йонизиран газ, най-често аргон „бомбардира“ мишената с материала, който трябва да се нанесе. Избитите от него частици се нанасят върху съответните инструменти. Слоевете, които се получават са с изключителна гладкост и се нанасят при различни температури – от стайна до 500 градуса. Това е единствената машина в Източна Европа. Покритията най-често се нанасят в матрици за части в индустрията.

Лабораторията разполага и в втора машина, която нанася покритието с изпарения от волтова дъга, който метод е по-широко използван в индустрията. Допълнително се правят и тестове и изследвания за това колко дълго може да издържи нанопокритието и неговото сцепление с материала.