По повод 118 години от Илинденско-Преображенското въстание пловдивчани почетоха паметта на загиналите в национално-освободителните борби и войните за България. Пред паметника на българите от Източна и Западна Тракия и Беломорска Македония бяха поднесени венци и цветя.

В общоградското честване участие взеха: военен духов оркестър, почетна рота от гарнизон – Пловдив, под ръководството на полк. Йордан Йорданов, председателят на Общинския съвет Александър Държиков, заместник-кметовете Тодор Чонов, Пламен Панов, Йордан Ставрев, заместник-областният управител Даниела Николова, общински съветници и представители на комитет „Родолюбие“.

„Да помним и да пазим свободата на нашата прекрасна родина, с дела трябва да покажем силния български свободолюбив дух, който не търпи вмешателство“, заяви в словото си д-р Лилия Учкунова  - председател на Македонско културно-просветно дружество – Пловдив, дългогодишен общински съветник, носител на званието „Почетен гражданин на Пловдив“. Тя припомни и думите на Ванче Михайлов: „Ние идем от страна на голямата мъка, там, дето оковите и звънът техен, и сълзите на майките не са секнали“. „Връх на гордост в това въстание е не, че не е успяло, а това, че сме показали на род и родина, на всички хора, че свободолюбив е българският дух, че милеем за свободата и независимостта“, допълни д-р Учкунова.

Паметникът в район „Южен“, поставен през 1998г., е съставен от един голям и три по-малки камъка, които символизират единството на българите  от  Мизия, Тракия и Македония.

Илинденско-Преображенско въстание е въстание в Османската империя, организирано от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).

Въстанието носи имената на двата църковни празника, на които избухват двата основни бунта. В Битолския вилает то избухва на 20 юли (2 август нов стил) – Илинден, а в Одринския – на 6 август (19 август нов стил), Преображение Господне. Въстанието отбелязва връхна точка в националноосвободителната борба на македонските и тракийските българи. По данни на ВМОРО заради потушаването на въстанието 30 000 души от засегнатите региони на Османската империя бягат в България.