Шампионката Ивет Горанова заяви, че е дошла на олимпиадата в Токио с единствената мисъл за златния медал. 21-годишната Горанова записа пет убедителни победи в дисциплината кумите на каратето и спечели първа олимпийска титла за България след пауза от 13 години.

Ето какво сподели олимпийската ни шампионка пред пратеника на БТА в Токио:

"Не знам какво да кажа. Още не мога да го осъзная. Цяла България трябва да се гордее, да се радва, да празнува. Сигурна съм, че ще имаме поне още един златен медал до края на олимпиадата. Вярвам в това. Аз дойдох за златото. Не съм мислила нито за бронз, нито за сребро. Само златото ми беше в главата и няма как да допусна някой да ми го вземе като знам, че съм по-добра от всички в категорията", коментира тя.

"Със сигурност имах леко притеснение, което е нормално, но във всяка среща излизах на 100 процента, на кръв, за да победя, дори да не давам никакъв шанс да се стига до някакво решение, с което могат да ми вземат победата. Печелила съм срещу всяка една в категорията и не се съмнявах, че мога да го направя. В първата среща ми беше най-трудно, докато се вработиш, докато се отпуснеш. Първата съперничка не беше никак слаба. Тя беше втора в ранглистата и двете имахме по една победа и за мен това беше най-тежкия мач", добави Горанова.

Тя заяви, че вярата във възможностите й е помогнала за успеха.

"Всичко се постига с много труд и много тренировки, много работа и никакви съмнения. Най-важното е да си вярваш и да го искаш. Хората покрай мен ме мотивират най-много - треньорът, кондиционният ми коуч, всички от федерацията, моите приятели, семейство. Всеки един, който ме подкрепя, ми дава малкото, което да ме държи нагоре и да го направя това нещо", каза Горанова.

Тя посвети спечеления медал на личния си треньор Ангел Ленков.

"Знам, че със сигурност много хора в България се радват. Говорих с няколко души вече, те ревяха по телефоните. Представям си какво са преживели и какви чувства са получили. Говорих със сестра ми и с моята племенница. Те са ми най-голямата мотивация и говорех почти след всяка среща с тях. Както, разбира се, и треньорът ми. Той е другата ми голяма мотивация. Искам да му кажа и му показах, че мога и го направихме заедно. Затова този златен медал го посвещавам на него. Той е бил във всеки един момент до мен и както и да съм се държала с него, дори на моменти да съм го разочаровала, той никога не се отказал от мен и е вярвал в мен.“

"Искам да благодаря за подкрепата и за вярата, че българин може да стъпи на олимпийския връх след толкова много години. Искам да поздравя хората в България за златния медал. Той не е само мой, той е на всички. Сега е време за празнуване", добави тя.