Още един учен от Университета по хранителни технологии получи по-високо научно звание. Това е проф. дтн Алберт Кръстанов, който бе избран от събранието на академиците за член-кореспондент на БАН в областта на Аграрните и лесовъдните науки.
Научната дейност на проф. Кръстанов е в областта на: ензимни технологии и ензимно инженерство, биоразграждане, биотрансформация и антиоксидантни свойства на биологично активните вещества, биокатализа в хомогенна и хетерогенна среда, микробен биосинтез и пречистване на ензими, пробиотици, метаболомика и аквафотомика на млечнокисели бактерии, както и разработване на ново поколение биоматериали от базидиомицети.
Автор е на  210 научни публикации, 4 патента и 8 учебника по биохимия, биотехнология и ензимология. Неговите научни постижения са цитирани повече от 4100 пъти от международната научна общност. Той ръководи и участва в редица научни и международни проекти в България, САЩ, Япония, Италия, Германия и по Седмата рамкова програма на ЕС, а внедрени 8 технологични решения като продукти в практиката. Под негово ръководство е изградено предприятие за пробиотици в Разград, а в момента се строи ново.
Роден е в старата българска столица Велико Търново, където завършва Математическа гимназия. Още като ученик е привлечен от химията и знае, че ще се труди в тази област. Любовта му към тази точна наука разпалва учителят му по химия Ангел Цветанов
През 1985 г. завършва УХТ като инженер по технология на ферментационни продукти. След дипломирането си започва като асистент в катедра „Микробиология и биотехнология” в университета. Започва работа с проф. Яна Попова, която е основател на направление „Биотехнологии“, чиято дейност наследява и продължава да развива.
Горд е, че е създател на школа по биотехнология и ензимология в УХТ, а един от неговите студенти е Атанас Павлов, който стана академик на БАН също преди дни. И е признателен на своите учители и преподаватели, чиито усилия са му донесли световно признание в науката.
Проф. Кръстанов има множество специализации в чужбина - в Катедра по химическа ензимология на Московския университет, Русия; Катедра по биотехнологии, Университет в Падуа, Италия; „Институт за научни и индустриални изследвания” към Университета в Осака, Япония; "Международен център по биотехнологии" към университета в Осака, Япония; Държавен университет на Айова, САЩ; Държавен университет на Ню Йорк, САЩ; Катедра по биотехнологии в университета в Осака, Япония. През 2001 г. е гост-професор в Университета в Осака, Япония, а през 2004 г. гост-професор в Университета на Велор, Индия. Изнася лекции пред академичен състав от университети в Италия, САЩ, Индия и Япония. Той провежда редовен курс по биотехнологии за докторанти в университета в Падуа, Италия.
Освен химията проф. Кръстанов много обича да пътува. В началото излиза извън страната покрай специализациите и за участия в различни международни научни форуми. В последствие получава много предложения за работа от различни висши учебни заведения по света, но категорично отклонява всички, защото у дома е най-добре. Може за някого да прозвучи странно, но се чувствам най-пълноценен, когато натрупам опит навън, мога да го приложа тук и видя резултатите в УХТ, казва той.
Доказателство за интереса на международната научна общност към проф. Кръстанов е фактът, че е член на Академията на науките в Ню Йорк, на Съюза на биотехнологиите в България, на Американското химическо дружество, на Американската асоциация за наука и технологии (AASCIT), на Европейската федерация по биотехнологии и е делегат от България в Научния комитет на Европейската асоциация по приложна биокатализа. А заедно с това е награждаван с грантове от Международната фондация Мацумае – Япония; JSPS - Япония и FULBRIGHT - САЩ.
Член съм и на Съюза на учените в България, отбелязва той и допълва, че е носител е на годишната награда „Питагор“ за известен учен в областта на техническите науки за 2014 г.