„Когато говорим за психологичното въздействие на коронавируса трябва да имаме предвид два основни аспекта: първият е въздействието на коронавируса върху пациентите, а вторият е как той се отразява на медицинските професионалисти, на персонала. Като че ли вторият въпрос убягва от полезрението на обществеността, не се дискутира“. Темите коментира началникът на Клиниката по психиатрия и медицинска психология на УМБАЛ „Свети Георги“ доц. д-р Стефан Попов.

Огромна част от пациентите с COVID-19 имат психиатрични или неврологични симптоми или смесица от двете. Като по-често подобни симптоми се наблюдават и при тези, които са прекарали COVID-19 по-леко или средно тежко. Случва се хора, които са били интубирани и буквално върнати към живота, след това да продължат уверено живота си без описаните проблеми.

Първите изследвания по отношение на психичните симптоми, свързани с COVID-19, са направени в Китай. Китайски учени, изследвали голяма група пациенти с COVID-19 с помощта на въпросник за личностен дистрес, докладват, че са открили много психиатрични симптоми при пациентите: най-вече високи нива на тревожност и „соматизация“ (превръщането на психичните симптоми в телесни). Наблюдаваме същото и с наши пациенти, които често споделят по време на и след преболедуване от COVID-19: „Не ми стига въздухът“. А това много често е соматизационен симптом, а не симптом на COVID-19. Хората са прочели, че при COVID-19 има недостиг на въздух и затова приемат, че и те имат този симптом, разясни доц. д-р Стефан Попов.

Много проучвания след хоспитализация  на пациенти с COVID-19 показват изявени психиатрични симтоми, които включват тревожни разстройства, депресивни разстройства и посттравматично стресово разстройство. Изследванията представят и ефектите върху пациенти, които вече имат някакви психиатрични диагнози – наблюдава се от 20 до 25-процентно влошаване на тяхното функциониране в чисто социален и психологичен план. Големият въпрос след установяване на този факт е: „При липсата на възможности за директен личен контакт какво ще правим с тези хора? Има препоръки на изявени експерти да се работи възможно в най-голяма степен с телемедицина, т.е. тези консултации да стават онлайн, когато е невъзможно психиатър да посети пациента. Такива консултации имат много добро въздействие по отношение например на въпроса за карантината, защото много хора се смущават от това, че трябва  да прекарат в изолация 2 седмици. И неслучайно много от изследователите посочват, че карантината, дълбоко в себе си е алтруистичен акт – ти предпазваш другите“, подчерта доц. Попов.  

Обобщените данни от 215 големи проучвания в 30 държави, обхванали повече от 105 хил. пациенти с остри симптоми на COVID-19 показват, че психиатричните и неврологични  симптоми са много по-чести в сравнение с други заболявания. Така се стига до един много тежък извод: засягането на психичното здраве от COVID-19 ще се окаже правило, а не изключение, коментира още началникът на Клиниката по психиатрия и медицинска психология в УМБАЛ „Свети Георги“.

В тези големи проучвания най-честите психиатрични симптоми са депресия, главоболие, хипохондрия, безсъние, паник  атаки, различни видове фобии и тревожност. Силно завишен е рискът от суицид /самоубийство/, особено при пациенти с депресия, при които спусковият фактор може да се окаже COVID-19, смята доц. Попов.

Той сподели и случай от края на м. октомври 2021 г. в Детската болница UCSF Benioff в Сан Франциско. Там установяват психотични симптоми при трима тийнейджъри, които боледуват от COVID-19. Тези млади хора имат суицидни мисли, параноидни идеи и т. нар. foggy brain ( от англ. „мозък в мъгла“) – замъгленост на съзнанието. И още по-интересното е, че тези проявления  се дължат на антитела, с които самият организъм атакува мозъчните си тъкани, т.е. това е една автоимунна хиперреакция, но на повърхността се вижда картината на психоза. „И тук възниква големият въпрос: „Доколко коронавирусът може да бъде trigger factor – спусъкът, който да отключи подобна на наблюдаваната симтоматика?“ Оказва се, че тези случаи нямат голяма полза от антипсихотичната терапия – с антипсихотици, която ние психиатрите конвенционално използваме. Тийнейджърите са били извадени от това състояние с терапия с антитела. Следователно имунотерапията има много добро въздействие при пациенти с особено тежки психични симптоми“, обясни доц. Попов.

В Обединеното кралство има данни за 2020 г. и 2021 г., според които приблизително 250 хил. пациенти на възраст над 10 години, предимно хора в млада възраст, са имали неврологични или психиатрични симтоми и те са продължили дълги месеци след приключване на заболяването.

Не трябва да се забравят медицинските професионалисти, които работят с пациенти с коронавирус, независимо дали са в болничната или доболничната помощ. До 20% от лекарите изпитват тревожност, 25% – депресия, 8%  – безсъние, а до 49% – дистрес, т. е. натрупване на негативен стрес. Тези хора ежедневно се сблъскват с тежки случаи на пациенти с COVID-19,  изтощени са физически, но също така и психически, защото са свидетели на смъртта на много пациенти. Срещата със смъртта не може да се превъзмогне, дори и човек да работи години наред в интензивно звено. Тези колеги медици със сигурност имат нужда от психологична помощ и подкрепа, не е достатъчно само финансовото стимулиране на труда им, категоричен е началникът на Клиниката по психиатрия и медицинска психология.

Голям проблем в обществото ни е неинформираността на гражданите за COVID-19 и ваксините за превенция от вируса. Българският народ е слабо информиран. Той чете интернет сайтове, голяма част от които не предоставят официално потвърдена и точна информация за коронавируса и ваксините. Много хора черпят от тези сайтове „знания“ за COVID-19, от които ще зависи тяхното здраве и здравето на другите. На почвата на невежеството и лесната внушаемост не е трудно да поникнат конспиративните теории, смята доц. Попов и допълва, че все още в обществото съществува една група нихилисти, които казват: „такава болест не съществува“. Друга голяма група признава съществуването, но е склонна да го минимализира като ефект и следователно оттам извежда липсата на необходимост от ваксинация.

Според доц. Попов  превенцията трябва да стартира от медиите у нас. Към момента те дават една обективна картина на заболеваемостта – колко са пациентите с COVID-19, колко от тях са в интензивни отделения, колко са починали. Но от тези числа голяма част от хората чуват и възприемат само лошите новини. Някои от тях развиват хипохондрия и непрекъснато се изследват за COVID-19, за антитела или се обезопасяват от глава до пети със специално облекло, почти като медиците в COVID-структурите. В същото време, с изключение може би на последния месец-два, не се води никаква разяснителна кампания по отношение на ваксинацията. Хората например не знаят, че няма съществена разлика между ваксина за грип и една векторна ваксина за превенция на Ковид.

„Имаме случаи с наши пациенти – изявени антиваксъри, на които по време на визитации съм разяснявал как предпазват ваксините. След моите разяснения те се ваксинираха още по време на болничния си престой. Надявам се, че техният пример ще „зарази“ други хора от обкръжението им“, сподели доц. Попов.

Той обясни, че в ръководената от него клиника има 35 болнични легла и 35 места в дневния стационар. Приемат се и се лекуват пациенти от цяла Южна България между които има и такива с Ковид. Клиничното звено има готовност и за пациенти с COVID-19 – 5 легла в изолирани болнични стаи.

Благодарение на ръководствата на УМБАЛ „Свети Георги“ и Медицински университет – Пловдив, сградата на клиниката и теренът около нея са обновени. След спечелен през м. август т.г. проект на EVN пространството пред клиниката е облагородено с места за отдих и цветя.

В Клиниката под ръководството на медицински психолог работи и сектор за медицинска арт терапия, много полезна за пациентите от денонощния стационар. За тях ще бъдат обособени и две нови зали на ремонтирания втори етаж на клиниката.

CV

Доц. Стефан Попов дм, мзм в момента е началник на Клиника по психиатрия и медицинска психология, разположена в База 1 на УМБАЛ „Свети Георги“, на бул. „Васил Априлов“ №15А в Пловдив. Преподавател е по психиатрия и сексология на български и чуждестранни студенти от МУ-Пловдив.

Доц. Попов е завършил Медицинска академия – София с отличен успех . За кратко време придобива три специалности – „Неврология“, „Психиатрия“ и тясна специализация по сексология в Карловия университет в Прага, Чехия. Има магистратура по здравен мениджмънт. Той е сертифициран преподавател по „Обща медицина“ от Медицинския университет в Манчестър, Великобритания. Канен е като лектор в Медицинския университет в Бангкок, Тайланд. Бил е председател на Световен конгрес по сексология в Йокохама, Япония.

Доц. Стефан Попов поставя началото на лечение с апарат за електросън, което помага на пациентите, страдащи от безсъние.  За първи път от много години той подновява електроконвулсивната терапия, извършвана в малко клиники в страната. Процедурата се извършва от екип от психиатри с участие на анестезиолог в операционните зали на УМБАЛ „Свети Георги“.