Православната църква в България почитаднес  паметта на Св. Йоан Кръстител. Той е последният старозаветен пророк и кръстител на Исус. Йоан Кръстител е наричан и „Предтеча” тъй като вървял преди Христос и подготвял хората за неговото раждане.

Понеже главната задача в живота на светия Господен Кръстител Йоан е изпълнена в деня на йорданското Богоявление, от дълбока древност светата Църква е отредила за неговото възпоминание следващия ден подир този велик празник. Той е наречен негов „събор“, защото на това богослужебно тържество всички вярващи са призовани да се съберат за молитвена прослава на този "най-голям между родените от жени" Божи пророк и праведник.

Ивановден е празник на кумството и побратимството. Народните обичаи повеляват кумовете или деверът да „къпят“, пръскайки публично с вода младоженците, които са сключили брак преди една година. Младото семейство трябва да посрещне своите гости и да занесе на кума вино, кравай и месо.

Българската народна традиция свързва обредите и обичаите на Ивановден с очистителната сила на осветената предния ден вода. Периодът на т.нар. „мръсни дни“ е отминал и всеки обръща поглед напред към сбъдването на предсказанията за добро здраве, берекет и щастлив живот.

Обредната трапеза

на Ивановден включва варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле.

На Ивановден изтича и срокът, през който обикалят новогодишните маскирани дружини. В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено „царя“ на дружината на чешмата, където го окъпват. След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирана като мечка, невеста. С празнично хоро завършва пълният цикъл на обичая коледуване.

На този ден имен ден празнуват: Иван, Иванкa, Иванинa, Ванина, Bаня, Ваньо, Йоан, Йоанa, Калоян, Йовкo, Йовка, Ивайло, Ивайла, Иво, Ивона, Жан, Жанa, Яна