„Най-трудното за един футболист е да спре. Просто защото футболът никога не омръзва. Това е нещо, което правих като дете. Имах щастието да го правя и 20 години професионално. Работех това, което обичам – много малко хора имат това щастие. За моя радост дълго време се наслаждавах на това нещо. Постижението, което направих е фантастично и феноменално. Оставя ме със златни букви в историята. За мен това е напълно достатъчно. До момента не давах отговор на въпроса за „край на кариерата“ бе от чисто морална гледна точка към Берое и ситуацията, в която клубът изпадна. Виждам, че нещата се нормализират – имат ново ръководство, Петьо Хубчев ще е им е треньор, така че няма да имат проблеми. Бях готов да се върна, но вече има една седмица до подновяване на първенството. Така че – Край!“, заяви Камбуров в предаването на Ники Кънчев по Дарик Радио.

„По мои изчисления професионален футбол играх 20 години. Първият гол, трябва да се върнем доста назад – 1998 година. Юноша съм на Ботев Пловдив. Аз съм легенда на Локомотив Пловдив, имам се за такава, но съдбата ми беше да съм юноша на Ботев. Петър Зехтински ми даде шанс да направя дебют в А група срещу Нефтохимик на „Лазур“. Ние се борихме да останем в групата, а те бяха доста стойностен отбор. Те вече водеха с 3:0, когато той ми каза – хайде влизаш. С първото или второто докосване вкарах гол и то много хубав. Винаги ще го помня този гол.“