Тази неделя ни предстои нещо, което най- новата ни история не помни- Референдум предизвикан от народа. Някакси неусетно обаче измина месеца, в който трябваше да се информираме като граждани, за да вземем правилното решени, заставайки в тъмната стаичка. Първите дни се изгубиха някъде в емоциите и опиянението от коледно-новогодишните празници. После се заплеснахме по познанията на президентският екип относно родните ни забележителности, докато се опитвахме да влезем отново в работен ритъм. Единственото, което ни припомняше, че все пак тече кампания за Референдум, бяха спорадичните изяви на влиятелни и не до там политически лидери, които се опитваха да ни убедят в правотата на тяхната позиция. Всичко бе спокойно и на фронта ГЕРБ – БСП. Може би изхабили излишна енергия в спора около трактовката на въпроса, от двете централи бяха решили, да запазят спокойствие и ресурси за изборът след около половин година. То и без това защитаваха една и съща позиция, в полза на атомната/ядрена енергия.
И всичкото това спокойствие се изпари изведнъж, докато светият дух се спускаше от небесата. НЕ, НЕ и НЕ, три пъти НЕ,  разпореди се вседържителя Борисов и върна интригата в кампанията.
Започнаха се обяснения и нападки, а от двата лагера постепенно извадиха и тежката артилерия. Извадиха и калкулаторите и започнаха да смятат колко евентуално би струвал проекта Белене или седми блок в Козлодуй и с колко би се повишила цената на тока с или без централата. И за капак започнаха да излизат и забравени по кашони документи, а в дебата, спорещите заприличаха на махленски хлапета, изправили се един срещу друг и обвинявайки се взаимно- Ти лъжеш, не Ти лъжеш.
В цялото това представление, аргументите на привържениците и противниците се загубиха. Не се чу за по- ниската цена на тока, хилядите нови работни места, енергийната независимост на страната. Не се чу и за екологичната заплаха, безсмислеността на проекта, непосилната цена.  А  хората продължават да се питат как да гласуват в неделя и най- вероятно, в крайна сметка, ще си измислят причина да останат на топло, в къщи, по време на гласуването.
Да се надяваме, че повечето от нас ще изпълним правото си на глас, поне да има на кого да се сърдим след това за развоя на събитията…
  … така че на 27 януари, неделя, независимо с Да, Не или с празна бюлетина да покажем на политическия ни елит, че ни има и нашият глас тежи...