Никога не съм виждал ректора на Пловдивския Университет. Не познавам делото му. Само знам, че историята, която ви разказвам, е едно от най-мазните петна, поставяни върху емблемата на ПУ някога. Това публикува във фейсбук областнут управител Йордан Иванов.

Както не съм виждал ректора, аз съм готов, въпреки ситуацията и огорчението, което предизвика на всички нива в държавата, да се срещна и запозная с него. Най-добре на публично място.
За да му кажа най-възпитано:
Уважаеми проф. д-р Младенов,
Научната работа е просветителска работа. За мен поведението ви е срам за достойните ви колеги в университета, за неговите възпитаници, за солидарното българско общество и страдащите украинци. Но отново ще Ви попитам, защото видимо се чувствате по-важен от премиера на държавата – ще дадете ли прескъпата Ви зала за няколко денонощия, която зала е построена с финансиране от републиканския бюджет, а община Пловдив Ви е предоставила няколко декара имоти за построяването ѝ безвъзмездно?
Срам и позор.
Йордан Иванов
2 ч  ·
Здравейте,
Този път ще ви разкажа история, защото тази невиждана надменност и арогантност вече заслужава публичност.
Всички институции в държавата правят възможното да посрещнат бягащите от войната украински граждани. Като областен управител свиках Съвет по сигурност. По негово предложение създадохме постоянно действащ щаб "Пловдив - Украйна". Събираме се всеки ден. Решаваме всякакви въпроси - от здравеопазване, през социални грижи, настаняване, работа, до национална сигурност.
В постоянно действащия щаб работят хора от всички държавни и местни институции. Налага се с личните си автомобили и извън работно време да превозват украински граждани и да търсят решения на техните проблеми. В щаба „Пловдив-Украйна“ са ангажирани доброволци, които работят ДЕНОНОЩНО и поддържат откритата постоянна телефонна линия за помощ. Представители на украински организации, фондации, хора с големи сърца - последните изброени са маята на общата ни работа, те могат да реагират по-бързо и в условия на относителна свобода. Дълбок поклон пред всички Вас.
Няма да скрия, че след дългогодишен период на феодализиране и тотален разпад на институционалността в държавата, има и търкания в процеса на работа. И това е напълно естествено. Разбирам защо се случва, търпелив съм, но и решен да преодолеем всички недъзи, за които голяма част от ръководителите днес нямат вина. Всъщност това е част от обещанията, които дадохме на изборите и сега трябва да се справим с предизвикателствата. Дълг на институциите е да работят за европейските граждани. Казвам европейските, защото българите сме именно европейски граждани. Европа не е външно за България понятие, а част от нашата идентичност.
Работим в пълна координация с директорите на всички институции и доброволците. Като започнете от МВР, ДАНС, Миграция, РЗИ, Български Червен кръст (Bulgarian Red Cross), Служба по заетостта, Бюро по труда, военното министерство, болници, общини, РУО, минете през всички служители на областната администрация и доброволците и стигнете до националния щаб - от съветници на премиера, полковник Рачев, вицепремиерите Калина Константинова и Асен Василев до министър-председателя Кирил Петков. С всички тях сме в постоянен контакт, провеждат се работни срещи.
На фона на това усилие, което вярвам, че трябва да стои вън от прожекторите - защото тази работа е наше задължение, има един човек, който надменно и без скрупули, в пълен противовес с общите усилия, отказва каквото и да е съдействие. Това е проф. д-р Румен Младенов – ректорът на Пловдивски университет "Паисий Хилендарски". Съвсем умишлено не говоря нито за ректорското ръководство, нито за храма на знанието - Пловдивския университет. Първите не ги познавам и не зная какви са позициите им, а от университета имам много приятели преподаватели, чиито позиции зная.
Историята за надменност и арогантност, която следва, я знаят я вече мнозина от изброените хора, до най-високо ниво, но ми се струва справедливо да стигне до всички.
Стратегията на правителството е да препраща търсещи закрила и помощ украински граждани от периферията на държавата към сърцето ѝ. Веднага се заехме да подредим кризисен център, за да посрещаме автобусите с украинците. Идеята ни е да предложим на новопристигащите граждани, бягащи от войната, обслужване „на едно гише“. Затова и сме събрали всички институции и сме създали нужната организация, можем да се преместим в рамките на 4 астрономически часа в обща зала. Мястото трябва да позволява паркиране на 5 автобуса и осигуряване на първите най-нужни неща за бежанците – храна, вода и място за отдих от пътя, извършване на регистрация за закрила, грижа за най-малките, помощ за настаняване, отговори на първите въпроси, изпращане на хората към местата, където ще бъдат настанени. Всичко сме организирали. Преди малко ми съобщиха, че фирми ще предложат кафе, чай, храна, памперси...
Липсва ни само едно нещо - ЗАЛА. Тъй като в годините имахме мъдростта да направим колодрум, забравяйки всички други спортове в града, практически единствената удачна зала в Пловдив за организиране на този център е залата на ПУ на бул. „България“.
Предприех незабавни стъпки преди няколко седмици. Помолих екипа си да се свърже с ректора на ПУ. Секретарката на ректора каза, че го няма. Помолихме за личен телефон. Не получихме. Лично се обадих в кабинета на ректора, представих се и попитах дали той е там. Бе ми казано, че го няма и не мога да говоря с него. Помолих за личния номер – получих отказ, въпреки че обясних важността на ситуацията.
След най-различни опити за контакт с ректорското ръководство, все пак успях в рамките на деня да огледам залата, а тя отговаря изцяло на нуждите за кризисен център. На място представител на ръководството на ПУ сподели, че може да я ползваме. Дали съм успял да говоря с ректора или не –  вече не беше важно, защото имаше РЕЗУЛТАТ!
Но...
18 часа по-късно получих обаждане от ръководството на ПУ.
„Ректорът отказа залата, не можем да Ви помогнем, г-н Иванов“.
Бях в ступор. Първо, защото не търся помощ за себе си. Второ, защото това е пълно неразбиране какво означава „бягащи от война европейски граждани“ и съпричастност. И трето, защото ми прилича на откровен саботаж на усилията на правителството и институциите.
Нито една битка в живота си не съм захвърлил, трудностите само ме амбицират. Проведох серия от разговори с  централния щаб, за да обясня ситуацията, с ръководството на Министерството на образованието и с когото още се сетите. За да имаме някакво решение, ако от “Гранична полиция” се обадят, незабавно направихме оглед на Колодрума, който е безкрайно неподходящ заради организацията на пространството вътре. Но все пак може да е палиативно решение. Ако се наложи, ще отидем в Колодрума.
Непримиримостта ми пред арогантността на ректора на Пловдивския университет, облечена в някаква криворазбрана автономия, не стихна.
Тази седмица се срещнах с премиер-министъра Kiril Petkov, вицепремиера Асен Василев, вицепремиера Калина Константинова и полк. Рачев от централния щаб. Гледаха учудено и не вярваха на отказа на Ректора на ПУ да се ползва залата. Премиерът пое лично ангажимент и незабавно предприе действия да бъде разрешен този проблем в координация с академик Николай Денков, министър на образованието.
Така в четвъртък получих обаждане с покана да огледам друга зала – зала “Академик“.
Зала „Академик“, дами и господа, е също на ПУ. През 2020 г. самият ректор издава заповед ползването й да се преустанови. Защото е опасна. От тавана й падат плоскости с размер 1 кв.м., няма отопление, а всичко останало е пълна кочина, меко казано. Кадрите са срамни, затова няма да ги публикувам. Център за бежанците в залата на ПУ на бул. “България” продължава да бъде мисия невъзможна, защото Ректорът е решил, че е по-важен от правителството, по важен е от война на територията на Европа и от хората, които бягат от нея.
За мен това е:
1. Умишлен, осъзнат и целеустремен саботаж на усилията на правителството за справяне със ситуацията.
2. Умишлен, осъзнат и надменен акт на неуважение към всяка институция на територията на Област Пловдив, чиито ръководители и служители всеки ден са на терен и дават всичко от себе си за справяне с кризата.
3. Гавра с бягащите от войната майки с деца.
4. Демонстративно неуважение към всеки доброволец и дарител, които отделят лични средства и време, да да помагат.
Никога не съм виждал ректора на Пловдивския Университет. Не познавам делото му. Само знам, че историята, която ви разказвам, е едно от най-мазните петна, поставяни върху емблемата на ПУ някога.
Както не съм виждал ректора, аз съм готов, въпреки ситуацията и огорчението, което предизвика на всички нива в държавата, да се срещна и запозная с него. Най-добре на публично място.
За да му кажа най-възпитано:
Уважаеми проф. д-р Младенов,
Научната работа е просветителска работа. За мен поведението ви е срам за достойните ви колеги в университета, за неговите възпитаници, за солидарното българско общество и страдащите украинци. Но отново ще Ви попитам, защото видимо се чувствате по-важен от премиера на държавата – ще дадете ли прескъпата Ви зала за няколко денонощия, която зала е построена с финансиране от републиканския бюджет, а община Пловдив Ви е предоставила няколко декара имоти за построяването ѝ безвъзмездно?
Срам и позор.

Областният управител Йордан Иванов посети ОП „Младежки център Пловдив“, за да разбере как се чувстват украинските граждани, настанени там, имат ли нужда от нещо и да им засвидетелства подкрепата си. По време на среща той припомни за горещия телефон на Щаб „Пловдив-Украйна“ към Областната администрация на Пловдив, който предоставя координационна помощ 24 часа в денонощието.
„При нужда от помощ щабът и телефонът ни са насреща за всички украински граждани, не се колебайте да се свържете, ако имате въпроси или нужда от помощ“- заяви Иванов.
„Съжаляваме за трагедията, която се случва на територията на Украйна и сме истински солидарни с украинския народ. Всичко, което е по силите ми и зависи от мен, ще бъде изпълнено, за да можем да ви помогнем. Ние наистина ви приемаме като част от българското общество“, сподели още Йордан Иванов пред украинските граждани, настанени в Центъра.