В късния следобяд вчера, комисия от общината извърши първоначален оглед на сграфитото на Димитър Киров, за да констатира какви са пораженията и да реши какви стъпки следва да се предприемат, за да се възстанови паното. Бурният вятър събори в петък вечерта фрагменти от сграфитото "Захарий Зограф" на Димитър Киров от 1973г., което се намира на стената на сградата на АМТИИ "Проф. Асен Диамандиев" в началото на Стария град. Проблемът бе констатиран още същата вечер от директора на ОИ "Старинен Пловдив" доц. д-р Елена Кантарева-Дечева, която уведоми веднага заместник-кмета Пламен Панов.

На огледа на място присъстваха заместник-кметът Пламен Панов, ректорът на АМТИИ проф. Тони Шекерджиева – Новак, арх. Емануела Маринска от Регионалния инспекторат за опазване на културното наследство при Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство в Министерство на културата, доц.д-р Елена Кантарева – Дечева и.д. директор на ОИ „Старинен Пловдив“, Христина Цветкова- художник-реставратор от  ателието по реставрация и консервация към „Старинен Пловдив“, Марин Бекирски, работил по реставрацията на сграфитото на Георги Божилов - Слона на ул. „Съборна”, също реставратор, но от ателието към Градска художествена галерия - Пловдив, арх. Нина Толева – Новак, експерт от отдел „Култура, археология и културно наследство“ на община Пловдив и медии.

Ректорът на АМТИИ "Проф. Асен Диамандиев" проф.Тони Шекерджиева-Новак припомни, че сградата е общинска, предоставена за стопанисване на Академията през 2015 г. По тази причина АМТИИ, не е сключвал застраховка, но такава е направена от Община Пловдив. Тя припомни още, че преди 20 години е правена реставрация на паното, но на места е видно, че към днешна дата е подкожушено.

Директорът на „Старинен Пловдив“ доц.д-р Елена Кантарева-Дечева, също художник –реставратор,  отбеляза, че паното е рисувано върху западната фасада на сградата, която е изложена на най-интензивни и често неблагоприятни атмосферни влияния – слънце, дъжд, силен вятър, сняг.  Сграфитото е техника, в която се наслояват един върху друг няколко слоя едноцветни мазилки на мокро, след което изображението се изрязва. Сега трябва да се реши кой е най-подходящия подход - реставрация или съграждане по същата технология. Но първо и най-важно е да се предприемат аварийни мерки по стабилизиране на творбата, защото и следващи дъждове могат да нанесат увреждане. Трябва да се работи не само по този фрагмент, а по цялото сграфито.  Доц. Кантарева сподели, че всеки ден минава покрай сграфитото, но не е видяла да има проблеми, явно бурята е активизирала процесите. Тя допълни, че проектът за един такъв ремонт се съгласува задължително с НИНКН, и това отнема време до 4 месеца, но от Института  са обещали съдействие, това да стане в много по-кратък срок.

"Спешност и неотложност. Това е най-важното в момента. Подготвяме стратегия за опазване на паметниците на монументалното изкуство в целия град. Трябва първо да маркираме цялото това наследство, защото то е навсякъде в Пловдив. Започнали сме, с известно забавяне по време на пандемията и мерките и продължаваме. Екипът на "Старинен Пловдив" ще влезе в ролята на „местен полицай“ и ще има повече активни действия, за да се съхрани културното наследство на града. Ще разчитаме на потенциала на експертите от реставрационните ателиета в ОИ "Старинен Пловдив" и в ГХГ, които вече възстановиха увреденото пано на Георги Божилов-Слона в началото на Стария град, както и мозайките на Йоан Левиев в подлеза“, каза зам.-кметът Пламен Панов.  

Той се ангажира със срок до месец-месец и половина, в който да бъде изготвен проект за реставрация и консервация на сграфитото "Захарий Зограф". За неговата подготовка ще послужи оригиналния проект на Димитър Киров, който се съхранява в Градската художествена галерия, и който беше донесен на място. По процедура проектът следва да бъде внесен за съгласуване в НИНКН, а след  това и одобрен с подпис от министъра на културата. Максималния срок по закон е 4 месеца, но заместник-кметът се надява, че в случай на спешност, процедурата ще бъде ускорена.  

Комисията се обедини около мнението, че сграфитото първо трябва да бъде консервирано, а след това реставрирано. На този етап не е ясно какво е конструктивното състояние, на много места се виждат увредени слоеве и опасенията на специалистите са, че вероятно цялото пано е подкожушено. Целта е сроковете на работата да съвпаднат с най-добрия период за извършване на реставрационни дейности, извън летните горещини в Пловдив. Художник-реставраторите от двете ателиета споделиха, че по тяхна оценка предстоящата работа със сигурност ще бъде много сложна.