Румен Радев: Селското стопанство трябва да се превърне в модерен и устойчив дял от българската икономика, гарантиращ продоволствена ни сигурност
Държавата и обществото ни трябва да предприемат реформа в селското стопанство, така че секторът да се превърне в устойчив, модерно ориентиран дял от нашата икономика със стратегическо значение за националната сигурност. Това заяви президентът Румен Радев по време на среща със студенти, представители на академичната общност и служители на Аграрния университет в Пловдив. „Бъдещи предизвикателства пред младите хора в България“ беше темата на разговора.

Държавният глава изтъкна, че в основата на всяка икономика и съществуването на обществата е продоволствената осигуреност и селското стопанство е основният фактор, който изгражда социално-икономическата система. Той заяви, че в контекста на военния конфликт в Украйна расте значението на устойчивостта на сектора на селското стопанство и на хората, ангажирани с него.

„Трябва да отчитаме, освен всички аспекти на военната и социално-икономическата сигурност, че тази война има вторични вълни на дестабилизация“, посочи президентът. Той отбеляза, че се очертава продоволствена криза в световен мащаб, предвид факта, че около 25 млн. тона е износът на Украйна – втората по големина държава производител и износител на зърнени храни, която в момента не може да реализира продукцията си. „Ние закъсняваме с дискусията как може да решим този огромен проблем“, посочи Румен Радев и допълни, че с липсата на хранителна продукция нараства и ескалацията на имиграционни потоци.

Президентът отбеляза също така, че наред с успехите на България в сектора на селското стопанство, трябва да се решат проблемите, свързани с тежките структурни дисбаланси, част от които наследени с годините. „България не успя да защити своята позиция в глава „Земеделие“ при преговорите за влизането в ЕС“, посочи Румен Радев. По думите му, с начина на структуриране на европейските субсидии не се е постигнала основната цел -  задържане на младите хора в сектора на селското стопанство. За сметка на това, стимулирани са били основно едрите производители. „Трябва да се мисли субсидиите да работят за тези, които произвеждат плодове, зеленчуци, занимават се с овощарство, пчеларство, животновъдство“, заяви още държавният глава.

По време на срещата президентът посочи, че и от младите хора зависи справянето с редица предизвикателства в аграрния сектор, които са в глобален мащаб - като климатичните промени, природни бедствия, болести по растения и животни, нестабилност на пазарите, зависещи от политически и военни кризи. „С оглед на нарастващото население в световен мащаб от вас ще се иска да получавате по-високи добиви от единица площ и това да бъде екологично съобразно“, посочи Румен Радев. По думите на държавния глава, Зелената сделка, колкото и да е необходима за бъдещето на Европа, също поставя на изпитание сектора на земеделието предвид изискванията за използвани препарати. „Това е амбициозен план на ЕС, който трябва да изпълним, но като се отчитат  особеностите и спецификите на всяка страна“, заяви Румен Радев и допълни: „Да не се получи така, че в името на Зелената сделка Европа да плати със своята конкурентоспособност“.