През епохата на османско владичество българинът е изолиран от достиженията на западноевропейската култура, от произведенията на големите композитори, както и от повечето модерни за времето си музикални инструменти. В периода на Възраждането често срещани у нас са струнните и духови, но клавишните като чембало, клавесин, пиано, остават неизвестни до втората половина на ХІХ в., въпреки, че в останалия свят те отдавна вече са употребявани. Счита се, че първото пиано в страната е засвирило в Разград през 1830 г., но в предосвобожденска България няма друг град, в който клавишните инструменти да са така широко разпространени, както в Пловдив.  
Един от първите такива е внесен по поръчка на Найден Геров. Това е и първият в България хармониум, послужил за осъществяване на смелите патриотични цели на българския възрожденец. С негова помощ е реализирана голяма крачка по пътя към нашата църковната независимост. В началото на 60-те години на миналия век Найден Геров закупува инструмента за семейството си, с намерение да бъде използван за изпълнение на руски църковни песни в българските  храмове. Той има амбицията пръв да покаже на българина предимствата на руския многоглас пред източното църковно пеене, наричано още „гръцко“. За целта съпругата му започва да се учи да свири, а по-късно и тяхната дъщеря.
Найден Геров е един от най-яростните борци за църковна свобода, начело на борбата срещу елинизма и фанариотското духовенство, застрашаващи националната цялост на българския народ, особено в градове като Пловдив. Градското население силно се гърчее заради ползваните привилегии – икономическо превъзходство, политическа свобода и достъп до по-висока за времето култура, включително музикална. Това е провокирано и от бурното развитие на търговията с европейските страни в периода на Възраждането. В Пловдив едно от малкото културни развлечения по това време са вечеринките, уреждани понякога в домовете на пловдивските първенци. В някои дори има специални „естради“ за музикантите (в къщите на А. Куюмджиоглу, на Д. Георгиади и др.).
Дръзката инициатива на Найден Геров е с голям принос за въвеждане на хоровото пеене в българската православна църква, което да замени „гръцкото“. Процесът е труден и дълъг, поради липсата на подготвени изпълнители, също и на съмишленици – патриоти, които да ги подготвят. Идеята става факт едва след Освобождението. Църквата се явява една от първите „концертни“ зали, където  хоровата музика може да се чуе от населението в съпровод от различни инструменти. Това води и до постепенно възприемане на светската композиторска музика, считана дотогава за „чужда и непонятна“.
Хармониумът има безспорна историческа значимост не само като предмет, принадлежал на един виден деец на нашето Възраждане, но преди всичко като рядък музикален инструмент от тази епоха. Днес той заема достойно място в експозицията на Регионален етнографски музей – Пловдив.