На Коледа християнският свят чества рождението на Сина Божий Исус Христос. Според Евангелието това се е случило  в град Витлеем, провинция Юдея. Пророк Данаил предсказал, че Христос ще се яви 490 г. след възстановяването на Йерусалимския храм.  

Малко преди раждането майката на Исус - Мария, и Йосиф отишили във Витлеем. Не могли да намерят място в страноприемницата и били принудени да се подслонят в една пещера извън града, където пастирите затваряли овцете. Там Мария родила Сина Божий, повила го в пелени и положила в ясли, където били привързани магаре и вол. Със своето дишане животните сгравали божествения МладенецВ мига на рождеството в небето пламнала необикновена светлина, явил се ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири били и първите хора, които се поклонили на Бога-Син.

В народния календар празникът Рождество Христово е своеобразно продължение на Бъдни вечер, защото започва още от полунощ с народния обичай Коледуване.  Участниците в нега  са само мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже, които се наричат коледари. От полунощ до сутринта те обикалят домовете, пеят коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а стопаните ги даряват с коледарски кравай. Всички ходят на църква. Прави се традиционното общоселско хоро.
На Рождество Христово свършват постите.

Обядът трябва да бъде богат и блажен. На него задължително се поднася баница с най-различни плънки - месо, зеле, гъби, праз, тиква. Основните ястия през този и следващите са приготвени от свинско месо.
Коледните празници продължават до Стефановден - 27 декември. През тези дни не трябва да се работи.
Рождество Христово се отбелязва като официален празник с решение на 35-ото Народно събрание от 28 март 1990 година.