За поредна, седма година КНСБ структурира годишен доклад за нарушени трудови права, касаещ 2021 год. Тоъ е изготвен на база предоставени от ИА “Главна инспекция по труда” данни от извършени проверки, които за визирания период са 40 788 на брой, както и от постъпили сигнали – чрез мобилното приложение на КНСБ – „VOX“, до основните членове, регионалните структури и доверените адвокати на Конфедерацията.
Основната цел на доклада е да насочи вниманието на компетентните държавни органи към въпросите, засегнати в него, да се обоснове необходимостта от предприемането на законодателни и контролни стъпки в защита на правата на работниците и служителите, с оглед пълноценното им прилагане в България и постигане на максимален ефект за обществото от това.
При сигналите за нарушения, подадени към КНСБ през 2021 г., най-голям дял имат сигналите за нарушения, свързани с неизплащането на работни заплати – 27,5%, следвани от сигналите за нарушения, свързани с работното време, почивките и отпуските – 22,8%, следвани от сигналите за неспазване на осигурителни права – 17,7%, сигналите по повод нарушения за здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ) – 15,1%, колективно трудово договаряне с дял от 11%, сигнали за нарушения на синдикални права - 4% и сигнали за нарушения, във връзка с използването на социални мрежи от работниците и служителите – 1,8%.
Най-активни в търсене на правата си са работещите в леката промишленост, следвана от секторите на услугите, търговията, здравеопазването, образованието, туризма, държавната администрация и транспорта. С най-голям дял в разпределението по области, от които са подадените сигналите за нарушения, е Пловдивска област (с 15%), следвана от Велико Търново, Стара Загора, Габрово, Хасково, Смолян, София, Плевен, Добрич и Видин.
С оглед констатациите от доклада и направения анализ КНСБ настоява за:
1. Спешни действия за транспониране на Директивата за адекватните минимални заплати;
2. Гарантиране правото на сдружаване, включително и конституционното право на сдружаване на работниците и служителите в синдикални организации. Българската държава е длъжна да изпълни ангажимента си по чл.11 от Конвенция № 87 на МОТ и да гарантира това право на сдружаване на работниците и служителите;
3. Засилване контрола на институциите относно правото на сдружаване;
4. Криминализиране на деянията, насочени срещу правото на сдружаване по подобие и по начина, по който това е направено в Наказателния кодекс за правото на сдружаване в политически партии и движения;
5. Изменение и допълнение в Закона за МВР, в Закона за съдебната власт и в Закона за държавния служител съгласно изискванията на 87 Конвенция на МОТ;
6. Набелязване на конкретни мерки за изменения в националното законодателство за развитие на колективното договаряне;
7. Изработване на методика и инструментариум за изчисляване покритието с КТД и мониторинг на процеса на различните равнища на сключване на колективни трудови договори – по предприятия, по общини, по сектори и икономически дейности и за страната като цяло;
8. Предприемане на мерки за увеличаване обхвата на работниците и служителите с действащи Общински/Браншови колективни трудови договори и колективни трудови договори на равнище предприятие;
9. Ратифициране на Конвенция 151 на МОТ от 1978 г.  за защита на правото на организация и процедури за определяне на условията на заетост в държавната администрация и Конвенция 154 на МОТ от 1981 г. за насърчаване на колективното трудово договаряне;
10. Разширяване и обогатяване на предмета на колективното договаряне в посока покритие на работещите в атипични форми на заетост и др.