Моноспектакълът „Глас“ на Драматичен театър Пловдив е носителят на традиционната годишна награда на Обществото на независимите театрални критици (ОНТК) за 2013-а. Постановката е отличена  за  "впечатляващага хармония между дълбокия текст на Елена Алексиева, деликатната и разбираща режисура на Калин Ангелов и изящния, безкомпромисен стил, за съчетания с горчива сачмоирония драматизъм и заразително жизнелюбие на актрисата Ивана Папазова". ОНТК не за първи път отличава спектакъл заради единството и равнопоставеността на всички негови компоненти. През 2007-а то награди "Малка пиеса за детска стая" в лицето на неговите създатели за "артистизма, изяществото и нежността на спектакъла", а през 2009 г. - "Козата, или коя е Силвия" за „високата професионална мярка, която налага в българския театър, за безкомпромисното триединство на текст, режисура и актьорско изпълнение и за катарзисното въздействие на спектакъла”.

Годишната награда на ОНТК се връчва за осми път след неговото създаване през 2006 г. Тя няма предварително определени категории, а нейният брой и дефиниция са различни през годините. Отличието е символично - грамота, изработена безвъзмездно от сценографа Антония Попова. Чрез него група оперативни критици, сред които Аве Иванова, Аглика Олтеан, Анелия Янева (председател), Елена Пенева, Елица Матеева, Ирина Гигова, ст.н.с. Светлана Байчинска, Светлана Панчева, Никола Вандов, проф. Калина Стефанова и др. обръщат внимание върху най-значимите факти и събития, случили се в нашия театър през годината.Досега носители на наградата са били режисьорите Явор Гърдев (два пъти - през 2006 г. и 2009 г.), Теди Москов (2010) и Маргарита Младенова (2011); актрисите Снежина Петрова (2006), Мимоза Базова (2008), Мая Новоселска (2011) и Светлана Янчева (2012) и ДКТ "Константин Величков", Пазарджик  (2008).

"Монопиесата на Елена Алексиева "Глас" (ДТ-Пловдив, режисьор Калин Ангелов) говори за гения в изкуството (оперната прима Мария Калас); за таланта, на когото не достига само една крачка до гениалното (двойничката на Калас и нереализирана нейна дубльорка Виктория Глас); за самотата и изолацията, на която се обричат посветените на велика творческа цел. В един ту вмислен, ту препускащ кресчендо, ту потъващ в дълги паузи монолог актрисата Ивана Папазова (постигната е поразителна прилика с Калас) преброжда живота на родената в бедност Виктория Непомук, която обаче е одарена с божествен глас, достоен да се мери с този на великата Калас и затова е обречена на мълчание като дубльорка зад кулисите, така и недочакала звездния си миг. Едва след смъртта на примата получава последен шанс да пее, но пред американски туристи и то не заради дарованието си, а заради приликата с Калас." (Анелия Янева, Портал Култура)