Община Пловдив, Общински институт „Старинен Пловдив“ и Фондация „Култура и съвременност“ канят пловдивчани и гости на града на тазгодишното издание на един от най-престижните форуми за съвременно българско изящно изкуство в България, който се провежда в Пловдив. Той е част от програмата на Есенен салон на изкуствата Пловдив 2022, който започва винаги на 1 септември и обединява многобройни културни прояви от всички жанрове, превръщайки града под тепетата в жива и пулсираща сцена от септември до ноември.

„Споделено пространство“ е темата, избрана от куратора проф. д-р Галина Лардева, която обединява творческите търсения на авторите, участници в Националните есенни изложби в Пловдив през настоящата година. От 1 до 30 септември 2022 г. в Балабанова къща, Къща Хиндлиян и Къща Мексиканско изкуство в Старинен Пловдив  ще видим творбите на деветима талантливи творци:

Атанас Ташев – живопис (Балабанова къща, дълбока зала)

Ангеларий Димитров – живопис (Балабанова къща, първи етаж)

Анжела Терзиева – живопис (Балабанова къща, двор)

Дарина Цурева – графика (Балабанова къща, сводеста зала)

Петър Чиновски – графика, колаж (Къща Хиндлиян, веранда

Карина Попова – фотография (Къща Хиндлиян, веранда)

Валентин Митев – скулптура (Къща Хиндлиян, двор)

Николина Джановска – графика (Къща Мексиканско изкуство, зала)

Русен Дойков – скулптура (Къща Мексиканско изкуство, двор)

Откриването е на 1 септември в 18.00 ч. в двора на Балабанова къща.

„Споделено пространство“ е опит чрез взаимодействието и диалога между местата и художествените подходи към тях да се настоява на техните индивидуални и споделени идентичности. Това е опит, който си заслужава да бъде предприет въпреки все по-ясните тенденции за изтриване на специфичното и неповторимото, въпреки усещането на съвременния човек, че обитава не пространства, а зони: летища – автомагистрали – лунапаркове – игрални площадки – молове – дестинации. Защото пътят към споделеното пространство преминава през осъзнаването на собствената сетивност и чувствителност. Нещо повече – споделеното пространство е територията, на която индивидуалната чувствителност поставя света: между себе си и другия, между познатото и непознатото.

Споделянето предполага въвличане в диалогичната съвместимост на множество гласове. А гласовете – независимо от своята физическа дифузност, нестабилност, разпиляност, пренасят непокътнати идентичностни следи. Днес визуалните изкуства проявяват последователен интерес към следите на това разнопосочно заговаряне: създават образи на ничиите пространства или набелязват възможните погледи към тях, представят местата на срещите в споделянето или съзерцават медийните решетки, чрез които местата достигат до нас, вплитат комуникативните връзки между местата в инфраструктури, заемат елегични или иронични позиции спрямо тяхната видима (или привидна) неустойчивост.

Под надслова „Споделено пространство“ настоящите Национални есенни изложби събират девет самостоятелни изложби на значими и разпознаваеми художествени присъствия в българското съвременно изкуство.

Картините на Анжела Терзиева показват по какъв начин сегментирането на  общественото пространство на подмножества рефлектира върху визията на човека и го разполага под въздействието на своеобразни буферни филтри.

В произведенията на Ангеларий Димитров на трансформация е подложен самият човешки поглед. На фокус в тях се поставя индивидуалната чувствителност и особено нейното вграждане в архитектурата на личностната структура.

Живописта на Атанас Ташев изследва урбанистични знакови струпвания: призрачни фигури на хора, глутница кучета, купчини автомобили, разположени в клаустрофобичните пространства на тънещия в перманентен сумрак град.

От съществено значение в скулптурите на Валентин Митев са възловите места на връзките – с внушението на особена органична мекота на материала, с липсата на вътрешно напрежение в сглобките и вододелите между материите, с „естествената“ лекота на всяка форма и обем.

В произведенията си Дарина Цурева използва иконографски разпознаваеми конфигурации, напомнящи  на конкретни анатомични обекти, но стилово разработени до степен на  абстрактен схематичен образ. В този случай повърхността на тялото, гравирана върху крехкостта и прозрачността на стъклото, се превръща в обща (споделена) територия и проекция на външния и вътрешния свят.

Между множествените знакови проекции и оттеглянето на видимия свят във фотографиите на Карина Попова се създава специфично междинно пространство: пулсиращо в своята асоциативност и с характерното наслагване на редуванията между разпознаваемите силуети и тяхното заличаване, в акварелната дълбочина на играта между нюанси, полутонове, с вглъбяването във вътрешния свят на конкретния обект.

Образите и пространствените внушения в графичната серия „Моите кутии за спомени“ на Николина Джановска идват не толкова от заглавното настояване на „кутии“, колкото от тактилните възможности на хартията в печатната медия, мащаба на графичния лист, цветовите контрасти и, разбира се, от идеята за преносимост на материалния носител, която се споделя между тъканта на хартията и кутията на спомена.

Пространствените цялости в произведенията на Петър Чиновски се явяват пред погледа на зрителя заедно със собствената си сюжетика, с внушението за наличие на инфраструктурни връзки спрямо други активни образни полета.

Скулптурата на Русен Дойков в своята любопитна минималистична изящност, в своето детайлно внимание към всяко отделно пречупване или извиване на равнина и плоскост, е насочена към оформянето на различни пространства: като артистичен жест на приютяване на погледа, на инсценирането на наблюдаващия с неговия както всекидневен, така и битиен опит в дадено споделено пространство.