В своята кариера проф. д-р Михаил Петров е обучил над 1000 студенти по инженерната специалност „Автоматизация на производството“ в Техническия университет – филиал Пловдив. Той е убеден, че инженерните науки са точни и не търпят грешки. Но как бъдещите инженери да ги избегнат? „В центъра по мехатроника на нашия университет имаме най-съвременната лаборатория за интелигентни автоматизирани производствени системи. Точно тук беше пусната в действие учебна автоматизирана технологична линия с 5 модула в нея. Във всеки един от тях има устройство за създаване на технически грешки. Така студентите могат да видят ефекта от предизвиканите грешки, да ги анализират и отстраняват. В съвременната учебна работа със студентите от Техническия университет – филиал Пловдив навлиза една нова насока за откриване, анализ и отстраняване на грешки в технически съоръжения. Така може да бъде планирана тяхната поддръжка и профилактика, за да се удължи експлоатационния им живот на машините.“ - обясни проф. Петров.

Има разлика между това студентът да не знае и това да греши в търсене на знание. Такова е разбирането на проф. д-р Андон Топалов, който обучава студентите си по роботика. Той споделя разбирането, че студентите трябва да се научат да мислят, а не да възпроизвеждат учебника или лекциите. „Най-смешните са грешките, когато някой студент преписва от друг, повтаряйки дословно грешките му. Включително правописните. Това са copy/paste грешките.“ - казва професорът. Професор д-р Андон Топалов обаче винаги предпазва студентите си от машината, с която работят и се упражняват, защото роботите имат много мощ и се задвижват с електричество. За да се избегнат такива грешки той винаги преглежда подготвеното от студентите, преди да го възложат на робота. „Студентите приемат работата с робота малко като на игра, като на забавление. Това е и хубаво, защото така възприемат знанията по-емоционално. Но с робота шега не бива.“ - заключава проф. Топалов.

Доцент д-р Християн Панайотов е преподавател на специалност „Авиационна техника и технологии“. В своята работа със студентите той ги учи и на допустимите компромиси в авиацията. Има разлика между грешка и компромис, затова авиационните инженери ще правят компромиси, но трябва да знаят къде са допустими и къде не са, казва доцент Панайотов. И особено набляга на грешките, които могат „да свалят“ самолет.

„В дисциплината „Безопасност на полетите“ студентите научават, че 70 процента от грешките в авиацията се дължат на човешка грешка. Заедно с моите студенти анализираме грешките и оценяваме риска, който предизвикват. Добрият преподавател оставя възможността на студента да каже „а-хааа“ , откривайки грешката си. Това си е особен вид откритие. Заедно сме се развеселявали, когато са вързали на обратно полюсите на акумулатора и авиомоделът не иска да работи и лети. Сега знаят, че два пъти трябва да проверят полярността.“ - разказва доц. д-р Християн Панайотов. Неговият студент Джем Алиман в магистърската програма "Авиационна техника и технологии" отчита предимствата наа начина на работа по специалността: „Хубавото на грешките направени от нас по време на учебния процес, е че винаги имаме обратна връзка с преподавателите и имаме шанса да дискутираме, проведем консултации и да се поправим. Да имаш възможността да споделиш за проблем,затруднение или грешка с човек което е специалист в тази област е нещо много поучително.“

Доцент д-р Силвина Илиева преподава дисциплините „Дизайн и печатни комуникации“. „Това са творчески дисциплини и изискват младите хора да опитват. Разбира се не всички опитвания са правилни. Понякога имат нужда от малко насочване, за да тръгнат по верния път в решаването на една тема. Предпочитам да предпазя студентите си от такива грешки, които могат да направят по-късно като професионалисти, а не от учебните грешки, които ще направят. Младите хора са много любопитни и търсят истината. Сигурна съм, че това е начин да не допускат една и съща грешка.“ - категорична е доцент Илиева. Нейната студентка Златка Бръшкова – четвъртокурсничка в специалността „Дизайн и печатни комуникации“ има наистина широко мнение за допустимите грешки в следването на един студент. Тя казва: „В специалност като нашата - творческа и съзидателна - няма нещо, което абсолютно да се определи като грешно. Като направим грешки ние можем да ги поправим, няма кой да ни „откъсне главата“ за това, че сме сбъркали. В дизайна например нещо не винаги добре се съчетава с друго нещо, но не е фатално. Преподавателите ни съветват какво да направим в този случай. В екипните разработки също допускаме грешки, но ги анализираме и се поучаваме. Често се смеем на грешките, които сме допуснали. И така смеейки се разделяме с грешките си.“