През септември 1885 г., само на седмата година от свободата си, народът ни зачеркна несправедливите граници, натрапени от Великите сили и обяви Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Това каза президентът Румен Радев в тържественото си слово по повод 137-та годишнина от Съединението на България. Държавният глава участва в тържествената проверка-заря и прие почетния строй.

Този дързък, но премислен акт на нашите предци е пример за историческа отговорност и творчество, защото дейците на Съединението творяха история, добави Радев.

Съединението е важен етап, но истинският ключ към успеха винаги е бил и ще бъде в единението, добави държавният глава.  По думите му саможертвата и смиреното служение на Отечеството са родили, съградили и отстояли България.

Политическите бесове и егоизми: лични ,класови, партийни, ерозират устоите на нацията, защото етиката е в основата на успеха и провала на всяко общество, отбеляза Радев. Той посочи, че днес в Европа отново бушува война и се надигат  старите демони на шовинизма и ксенофобията.  Скъпите ресурси, миграцията, климатичните промени са другите стихии, които вече изпитваме на гърба си, отбеляза президентът и допълни, че само на километри от Пловдив бедстват хиляди сънародници, загубили домовете и поминъка си в наводнението. В изпитанията ще оцелеят онези държави и народи, които осъзнаят общата си съдба и надмогнат лутанията и заблудите на егоизма, каза още Радев.

Навръх Съединението нека си спомним, че само единни сме оцелявали и единни се побеждавали, че силата ни като народ зависи от всеки един от нас, призова държавният глава. Той посочи, че всеки българин трябва да усеща зад гърба си силата на държавата и подкрепата на всички останали.

Добре дошли на Празника на нашия град Пловдив в деня на 137-ата годишнина от най-светлото събитие в новата българска история – Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 година, заяви в превитствието си кмета на града Здрако Димитров.

Омразната присъда на Берлинския договор, която изкуствено разкъсва целокупния български народ чрез насилствени граници е осъдена от разума и историята още в самото начало. Ние пловдивчани се гордеем, че идеята да се противостои на Берлинския договор се заражда най-напред в Пловдив. Тук бие най-силно националният пулс още от времето на църковните борби. Тук е неизлечим споменът за турските зверства по време на Априлското въстание.

И на това население, настръхнало още от времето на кланетата  в Батак и Перущица, Европа иска да наложи един османски валия като стража на Балканите. Пловдив не се задоволява с титлата столица на измислената Източна Румелия, а отново става символ на българския дух и копнеж за обединение. За пловдивчани не е важно да бъдат столичани, а да бъдат българи. Затова в Европа наричат Източна Румелия  „Втората България”.

Още в първите години след Освобождението българите показват, че не вярват безрезервно на своите политически партии. Затова в годините на изпитание народът намира друго средство, за да защити своя дом и възможностите за напредък – националното обединение.

Тогава, когато са поставени под въпрос трайните им интереси, българите изграждат крепко единно тяло и постигат големите си победи в ново време. Затова етикетът „съединисти” на най-голямата партия в Източна Румелия, скоро, поради нейното малодушие, е променен на „лъжесъединисти”, а в жарките месеци на 1885 г. идеята за Съединение обхваща  умовете и сърцата на българите.

Революциите се замислят от романтиците и събраният в Пловдив духовен елит на младата нация издига знамето на Съединението. По думите на народния поет Иван Вазов, в този момент България се почувства млада, идейна, способна пак за велики саможертви. Тоя живителен дъх от бодрост и вяра се докосва до всички кътове на народната душа и я възвисява до величието на съдбоносните събития.

Годините след Берлинския конгрес показват, че мирният изход от разделението на българите е невъзможен. Затова в началото на февруари 1885 г. събраните в Пловдив революционни дейци приемат неизбежността на насилствената революция. Подготовката на Съединението  прилича на народния кипеж преди Априлското въстание. Всяка революция, която не е станала в морала и идеите, е обречена на провал.

 Ние се гордеем не само с романтизма на нашите предци в Пловдив преди 137 години, с тяхното дръзновение в преследването на великата цел, но и с мъдростта им. Българите нямат опита от Френската или другите европейски революции, но проявяват завидна тактическа зрелост.

Историческите извори свидетелстват, че за народното движение в Румелия през лятото на 1885 г. са информирани министър-председателят Петко Каравелов, председателят на Народното събрание Стефан Стамболов и княз Александър Първи. Смяната на управляващите трябва да бъде внезапна и неочаквана. Революция, отложена с един ден, може да не се извърши никога.

Актът на Съединението е едно безразсъдство, дръзка проява на един народ, който дори за миг не се замисля, че нарушава диктата на Великите сили. В Европа още през следващите дни наричат събитията Пловдивската революция, защото най-безспорната черта на революцията е пряката намеса на народа в историческите събития.

А българите от двете страни на Балкана подкрепят от душа и сърце своето Съединение.

Паметни остават думите на областния управител Гаврил Кръстевич, когато призори на 6 септември му съобщават, че народът и армията са обявили края на Източна Румелия и съединението и с Княжеството. Той е висш чиновник на Османската империя, но заявява: „Съединение!  Да господа, и аз съм българин и аз съм за Съединението!” А само с една телеграма до Високата порта в Цариград, той е могъл да промени хода на българската история!

И така, както Левски проявява своята изключителна скромност и заявява, че не иска власт и постове след Освобождението, след 6 септември 1885 г. апостолите на Съединението, с чувството, че са свършили своята историческа мисия, се оттеглят с достойнство от горещата сцена на събитията. На следващият ден българският княз Александър Първи,  пред дилемата да поеме короната на обединеното отечество или пътят към Дармщат, отговаря: „Избирам пътя за Пловдив и ако Бог обича България, ще ни защитава мене и нея!” Защитата на Съединението става съдба на най-достойните държавни мъже и младите български капитани, които след предателското оттегляне на чуждите офицери, поемат командването на армията.

И само за три месеца през есента на 1885 г. в Европа се изгражда новият положителен образ за българите и тяхната възстановена държава. И Бог е на страната на святото дело на българите.

Венци и цветя пред паметника на Съединението бяха поднесени от вицепрезидента Илияна Йотова, президента на България (1997-2002) Петър Стоянов, главният прокурор Иван Гешев, министри, евродепутати, представители на държавната и местната власт, на политически партии, на дипломатически мисии у нас, обществени организации. Тържествена заря ознаменува края на церемонията.