Православната църкват в България почита на 14 октомври Света Параскева или още наричана Света Петка. Тя е наречена още Българска. Тя живее през 11 век, води благочестив живот, а след смъртта й нейните мощи се превръщат в символ на борбата за съхраняване на християнската култура от ислямската асимилация. Цар Иван Асен IІ ги пренася в Търново, където се пазят до превземането му от турците. По-късно мощите са пренесени в румънския град Яш, където се намират и досега.
Наричат този ден още Зимен Петковден и в българските вярвания бележи прехода към зимата.
Българските традиции и чествания на този ден се коренят от времето, когато в живота на човека основно място е заемало плодородието на земята, олицетворено от жена, даряваща живот. Смята се, че Света Петка е закрилник на дома и семейството. От Петковден започват подготовките за годежите и сватбите, тъй като в народните разбирания светицата е покровител на раждането и плодовитостта, както при хората, така и при животните.
Петковден отбелязва края на земеделската работа – последната есенна сеитба, както и прибирането на реколтата. До този ден цялата земеделска работа трябва да е приключила, затова и народът казва „На Петковден ралото да ти е под стрехата”.
Ако на Петковден грее слънце, листата на дърветата не са окапали, а овцете се скупчват на едно място - зимата ще е тежка и снежна .
На 14 октомври празнуват и овчарите – тогава те пускат кочовете при овцете, след което на овчаря се носи дар баница.
Петковден се смята за повратен и в някои краища, се спазва обичая „полезване”. Според него, какъвто човек ти стъпи първи в къщата, определя късмета и здравето през цялата година.
На Петковден се правят родови курбани и се месят обредни хлябове, като най-големият, наречен „Света Петка”, се слага на трапезата върху мъжка риза, паничка сол и чаша вино. Къщата се ръси със светена вода, обредният хляб се прекажда и цялото семейство му се покланя три пъти. След това най-възрастната жена вдига хляба високо и благославя с него всички и раздава парченца.
На трапезата на Петковден е хубаво да има гювеч с овнешко, курбан чорба, сармички с лозови листа, шкембе, ястия с праз, обредни хлябове.
Имен ден празнуват: Параскева, Петко, Пенчо, Петкан, Пеньо, Пенко, Паруш, Петричка, Петрана, Кева.