„Упорито отлагах това време, когато трябва да събера стиховете от досегашните си книги на едно място, но вече няма мърдане. Мене къде ще ме поместят като му дойде времето се знае, но на стиховете мястото им е в книгата”, споделя в автопредговора Петър Анастасов.
„Реших, че е по-честно да представя последователно издадените от мене книги, след като съм избрал от тях онова, което според мене и днес си струва да бъде прочетено.  Накрая представям и някои от последните си стихотворения”, допълва авторът.
Поетът и драматург Петър Анастасов е  почетен гражданин на Пловдив и носител на награда „Пловдив” за цялостно творчество и автор на текста на химна на града под тепетата.
„Зимна нежност”, „Тройно огледало”, „Площад на хълма”, „Както те обичам”, „Единствено безсмъртие любов”, „40 стихотворения”, „Този черен бял свят”, „Хубава и проклета си” са заглавията на неговите поетични книги. Към тях се прибавят двата тома „Избрано” – поезия и пиеси.
През 1985 г. Петър Анастасов дебютира в театър с остро полемичната си драма „Обещай ми светло минало”, която се поставя в почти всички театри в страната. Следващите му пиеси „От сняг помилвана душа”, „Голям колкото малка ябълка”, „Четирите посоки на света”, „Църква за вълци”, „Живите от мъртвата махала” се играят с успех в българските театри.
През 2007 година БНТ излъчи 12-серийният филм „Църква за вълци”, създаден по мотиви от неговата едноименна пиеса.
По негови сценарии са заснети и излъчени телевизионните новели „Малка промяна в звездите”, „Командировка за спомен” и „Оттатък ставаш невидим”. Автор е и на документалната повест „Особени белези няма”.
Поетът и драматург Петър Анастасов е удостоен с националните награди за литература „Пеньо Пенев”, Наградата на българските писатели, „Изворът на Белоногата”, „Акад. Николай Лилиев” и е първи лауреат на приза „Валери Петров”.