Православната църквата в България почита на 26 ноември  паметта на Св. Стилиян Пафлагонийски. Той е роден в Пафлагония Мала Азия. Живял е в края на IV и началото на V век. Стилиян раздал имуществото си, станал монах и се прочул като чудотворен лечител на децата, заради което получил прозвището „Детепазител“.

Светецът се приема за патрон на педиатрията и педагогиката. На иконите най-често се изобразява как с дясната си ръка извършва „благославящ“ жест, държи патерица, сочи с дете или с държи в лявата си ръка пеленаче. Почита се особено много като покровител на децата и особено на кърмачетата. Има една икона, намира се в черквата на с. Сатовча, Разложко, на която Св. Стилиян е прегърнал 14 пеленачета. Той ги пази от „детешката болест“, както наричали детския паралич, а и от други заболявания.

Народният култ към св. Стилиян е развит предимно в южните български земи, където наричат светеца и празника му „Щири“ (в Родопите), „Шилимен“ (в Пирин) или „Щилиян“ (в странджанския край) и още „Щилено“ или „Детешки празник“. Светецът се изобразява още върху накити и амулети, особено такива, които са предназначени за деца. В деня на неговия празник майките месят и раздават за здравето на рожбите си питки, намазани отгоре с мед, а на някои места и варена царевица.

Имен ден имат Стилиан, Стилян, Стилиана, Стиляна, Стела, Стилияна, Щилиян (Щилиян – разновидност на Стилиян), Щилияна, Щерян, Щеряна.