Разработване на иновативен модел за оценка и проследяване на поведението, нуждите и удовлетвореността на потребителите на градския транспорт – това е един от пловдивските приноси в рамките на първия български проект, финансиран от инициативата "Иновативни дейности за градско развитие" на ЕС с наименованието „Иноеър“. Проектът е за близо 4 милиона евро и се реализира от Софийския университет, Пловдивския университет, 2 неправителствени организации, 2 компании и един национален институт под ръководството на Столична община. Екипът на Факултета по икономически и социални науки на ПУ "Паисий Хилендарски" представи основните резултати, като специално внимание беше отделено на ефектите, свързани с подобряване на градската мобилност и качеството на въздуха. Проектът е единствен по рода си въобще в Европа и цели разработване на алтернативни маршрути за обществен транспорт, ограничаване на трафика и подобряване на качеството на въздуха, обясни заместник-кметът на София по транспорта Кристиан Кръстев. От страна на Пловдивския университет са разработени различни модели и специален софтуер за проследяване на трафика на базата на видеонаблюдение. До момента по проекта са издадени и над 10 публикации, 8 от които са намерили място в престижните научни бази данни Scopus и Web Of Science, подчерта деканът на икономическия факултет професор Станимир Кабаиванов. 

Още 19 публикации, 7 от които са в реферирани и индексирани издания в наукометричните бази данни Scopus и Web of Science бяха отчетени по друг проект на ФИСН „Ефектите на глобализацията: хиперпотребление и (не)екологоустойчиво поведение“ с ръководител доц. Теофана Димитрова, която е начело на катедра „Маркетинг и Международни икономически отношения“. Дейностите по проекта са в 4 направления: глобализацията, постмодерното общество, маркетинговата етика на транснационалните компании и устойчивото развитие. В рамките на проекта са осъществени изследвания на икономическия растеж на България и ЕС, забавен от дълговото финансиране на бюджетите след кризата, както и промените на пазара на труда, породени от влиянието на кризисните фактори в условията на глобализация. Реализирани са емпирични изследвания върху хиперпотреблението и устойчивото потребителско поведение на българите, както и върху маркетинговата етика на пазара на банкови и мобилни услуги.

По същия проект като специален научен продукт бяха издадени и две монографии: едната е с автор професор Велин Станев и е посветена на хиперпотреблението и комуникацията, а втората е на английски език и излезе от печат съвсем скоро под заглавието „The Reindustrialization of Bulgaria – Mission Possible: Best Practices and Cases from the Region of Plovdiv and Trakia Economic Zone“. („Реиндустриализацията на България – мисията е възможна: добри практики от региона на Пловдив и Тракия икономическа зона“). Съставител и научен редактор е доц. Атанас Владиков, който изрази твърдата си увереност, че реиндустриализацията на страната ни е напълно възможна, а Пловдив се налага като нейно индустриално сърце. Пловдив неслучайно е лидер в индустрията, която е в процес на възстановяване, посочи също заместник-кметът Стефан Стоянов, като даде примери за много производства, които стартират именно от града на тепетата. Въпреки трудностите постоянно се обявяват нови инвестиции и се получава насищане във високотехнологичните производства, подчерта още Стоянов.

Резултатите от изпълнението на двата проекта бяха представени на среща-дискусия в Епископската базилика на Филипопол, най-голямата раннохристиянска църква в страната. Във форума се включиха представители на общините София, Пловдив и Асеновград, на Тракия икономическа зона, Българска стопанска камара, преподаватели, докторанти и студенти от ФИСН.