Към 7 септември 2021 г. българската етническа група обхваща 513 249, или 86.7% от лицата, отговорили на въпроса за етническа принадлежност. В сравнение с 2011 г. делът на тази група намалява с 0.4 процентни пункта.
Към турската етническа група са се самоопределили 39 585, или 6.7% от отговорилите лица. Относителният им дял нараства с 0.2 процентни пункта в сравнение
с 2011 година. това съобщиха от Териториалното статистическо бюро "Юг" към НСИ. Те цитират данните от последното преброяване на населението у нас-

Към третия по численост ромски етнос са се самоопределили 26 296, или 4.4% от отговорилите лица. Относителният дял на населението от тази етническа група намалява
с 0.4 процентни пункта в сравнение с 2011 година.
Към други етнически групи са се самоопределили 5 004 души, или 0.8%. Лицата, които са посочили, че не могат да се самоопределят, са 1 220 (0.2%).
Отговор „Не желая да отговоря“ са отбелязали 6 914 или 1.2% от отговорилите лица.

През наблюдавания период населението с българско и турско етническо
самоопределение се е урбанизирало значително повече в сравнение с ромската етническа група. Към 7 септември 2021 г. в градовете живеят 74.4% от българския, 73.9% от турския
и 48.0% от ромския етнос. Процесът на урбанизация в най-малка степен засяга ромската етническа група, по-голямата част от която през целия период 1992 - 2021 г. продължава
да живее в села.

Лицата, самоопределили се към турската етническа общност, са концентрирани
териториално главно в общините Кричим (32.4%), Куклен (29.2%), Асеновград (24.4%), Първомай (8.7%) и Родопи (6.0%). Общо в петте общини живее над половината от
населението, самоопределило се към турската етническа група - 52.8%.

Характерният за последните десетилетия процес на застаряване на населението засяга в най-голяма степен лицата от българската етническа общност. При тази група делът на населението на 65 и повече навършени години е най-висок - 24.2%, при 13.1% и
6.2% съответно за турската и ромската етническа група.
Сред трите основни етнически общности най-висок е делът на младото население (0 - 14 навършени години) при ромите - 27.1% от самоопределилите се към този етнос. С над една трета по-малък е делът на младите при турската етническа група (17.0%) и найнисък е този дял при българската общност - 12.3%.

Над една трета (34.8%) от лицата, които не могат да определят своята етническа
принадлежност и почти една пета от тези, които не желаят да отговорят, са на възраст до14 навършени години. Наблюдават се съществени различия в образователната структура на населението по етническа принадлежност. Докато при самоопределилите се като българи на седем и
повече навършени години 79.0% са с високо образование (28.5% с висше и 50.5% със
средно), то при населението от турската етническа група с високо образование са 37.2%
(6.8% с висше и 30.4% със средно), а при ромския етнос относителният дял на този
показател е 12.5%, съответно 0.4% с висше и 12.1% със завършено средно образование.
В сравнение с 2011 г. и при трите основни етнически групи се наблюдава положителна тенденция на увеличаване на абсолютния брой и относителния дял на
лицата със завършено висше и средно образование. За десет години делът на населението със завършено висше образование нараства от 0.2 на 0.4% сред ромската етническа група, от 3.1 на 6.8% сред турската и от 22.1% през 2011 г. на 28.5% през 2021 г. сред
самоопределилите се към българската етническа група.

От лицата на 15 и повече навършени години никога не са посещавали училище 0.3% от самоопределилите се към българската етническа група, 3.7% от турската и 8.1% от
ромската етническа група.
Децата в задължителна училищна възраст (7 - 15 навършени години), останали
извън образователния процес, са 9.4% при ромската общност, 11.3% при турската и 0.9% от самоопределилите се към българската етническа група в тази възрастова група.
Грамотността се определя като умението да се чете и пише с разбиране на
прочетеното и написаното. Към 7 септември 2021 г. 13.2% от самоопределилите се към
ромската етническа група на възраст 9 и повече навършени години са неграмотни. Този
дял е 7.1% и 0.5% съответно за самоопределилите се към турската и българската
етническа група.
Данните за икономическите характеристики на населението се отнасят до
положението на лицата на пазара на труда през седмицата, предхождаща критичния момент на преброяването - 31 август - 6 септември 2021 година.
Налице са значителни различия по отношение на участието на пазара на труда на
лицата от различните етнически групи. Най-висока е заетостта във възрастовата група от 15 до 64 навършени години при българската етническа група с коефициент на заетост
68.6%, а най-нисък е този показател при ромската етническа група - 27.0%. Безработицата
е най-висока сред самоопределилите се от ромската етническа група. Над една трета
(36.8%) от икономически активните лица от този етнос са били безработни през наблюдавания период. Почти всеки пети икономически активен на възраст 15 - 64
навършени години от турската етническа група също е бил безработен през наблюдавания период.

Незаетите и неучастващи в образование на възраст 15 - 29 навършени години през
наблюдавания период варират от 15.8% за българската етническа група, 48.8% за турската до 57.5% за ромската.

Българският е майчин език за 498 281 души, или 86.5% от населението, турският -
за 39 581 души, или за 6.9%, и ромският - за 26 113 души, или за 4.5% от отговорилите
на въпроса.
Друг майчин език са посочили 5 180 души, или 0.9%. Лицата, които са посочили, че не могат да определят майчиния си език са 965 (0.2%). Отговор „Не желая да
отговоря“ са отбелязали 6 088, или 1.1% от отговорилите лица.

Връзката между етническото самоопределение и самоопределянето по майчин език е силно изразена.
Най-еднородна по майчин език е българската етническа група - сред отговорилите
и на двата въпроса за етнос и майчин език 98.9% от лицата от българската етническа
група посочват българския за майчин език, 1 820 (0.4%) - турския, 1 819 (0.4%) - ромския
и 852 (0.2%) - друг.
Сред самоопределилите се към турската етническа група за 37 386 души (97.7%)
майчин език е турският, а за 682, или 1.8%, майчин е българският език.
Ромската етническа група e малко по-разнородна в своето самоопределение по
майчин език: 24 144 души, или 94.3%, са посочили ромския за майчин език;
 1 154, или 4.5% - български;
225, или 0.9% - турски.

Вероизповеданието е принадлежността на лицето към дадена група, обособена исторически и характеризираща се с извършването на определени религиозни
обреди (източноправославни, католически, протестантски, мюсюлмански и други).
Лицата, самоопределили се към християнско вероизповедание, са 439 779, или
76.3% от отговорилите на въпроса. Сред тях преобладават източноправославните християни - 412 672, или 93.8% от посочилите християнско вероизповедание, следват
лицата с католическо вероизповедание - 18 582 (4.2%), протестантско - 5 814 (1.3%) и 1
364 (0.3%) са посочили арменско апостолическо вероизповедание. Отговорът „друго
християнско“ са избрали 1 347, или 0.3% от отговорилите на въпроса.
Мюсюлманско вероизповедание са посочили 39 851 лица, или 6.9%, юдейско - 156, а други вероизповедания изповядват 522 лица.
Към 7 септември 2021 г. 21 980 (3.8%) лица са отговорили, че нямат
вероизповедание, 27 060 (4.7%) са изпитали затруднения да определят своето
вероизповедание, а 46 860 (8.1%) са отбелязали отговор „не желая да отговоря“.

При лицата, самоопределили се към българската етническа група, 401 859 души, или 80.5%, са с източноправославно вероизповедание, 18 170 (3.6%) - с католическо, 3
472 (0.7%) - с протестантско, и 4 522 (0.9%) - с мюсюлманско вероизповедание. Отговор
„нямам“ са посочили 17 254 (3.5%) лица, а „не мога да определя“ – 17 777, или 3.6% от самоопределилите се към българската етническа група.
За 32 533 души (85.0%) от самоопределилите се към турската етническа група
отбелязаното вероизповедание е мюсюлманско, 358 (0.9%) са избрали
източноправославно вероизповедание, 880 (2.3%) от тази етническа група са посочили,
че нямат вероизповедание, 2 390 (6.2%) не са успели да се самоопределят. Сред самоопределилите се към ромската етническа група преобладават тези с
източноправославно вероизповедание - 7 911, или 30.9%. Мюсюлманско
вероизповедание е посочено от 2 012 (7.9%) от ромите, протестантско - от 2 031 (7.9%),
„нямам“ вероизповедание са отбелязали 3 315 (13.0%) и „не мога да определя“ - 5 940
(23.2%) от самоопределилите се към ромската етническа група.
Най-висок е делът на лицата, които са декларирали, че не желаят да посочат вероизповеданието си сред ромската етническа група - 15.2%, а най-нисък - сред лицата,
самоопределили се към турската етническа група (4.9%).

В териториален аспект най-висок е делът на самоопределилите се към
християнско вероизповедание в общините Раковски (86.8%), Перущица (86.6%), Брезово (86.5%) и Сопот (85.7%), а най-нисък - в общините Лъки (36.5%), Кричим (45.7%) и Куклен (57.6%).

Към 7 септември 2021 г. 355 362, или 61.7% от отговорилите на въпроса „Религиозен ли сте?“, са отбелязали „да“, 15.2% са отбелязали „не“, 12.2% „не мога да
определя“, а 11.0% са избрали отговор „не желая да отговоря на въпроса“. От
отговорилите с „да“ 55.8% са жени, а 44.2% са мъже. Комбинирането на въпросите за вероизповедание и религиозност показва, че
87.8% от самоопределилите се към мюсюлманско вероизповедание са посочили, че са религиозни, докато при самоопределилите се към християнско вероизповедание този дял
е 72.0%.