Диабетът е водеща причина за появата на бъбречни заболявания, като един от трима пациенти страда от тях, а рискът от развитието им нараства с времето.
Проучвания сочат, че около 30 процента от пациентите с диабет тип 1 и между 10 до 40 процента с диабет тип 2 в крайна сметка страдат от бъбречна недостатъчност. Страдащите от захарна болест в България надхвърлят 500 хиляди. В определен момент всеки може да достигне до бъбречно увреждане. Рискът нараства след 10-тата година от появата на диабет. Това заяви проф. д-р Димитър Димитраков, консултант в Отделението по Нефрология в „УМБАЛ-Пловдив“.
Причината заболяването да уврежда серииозно бъбреците е в увеличената кръвна захар, която засяга първо милионите фини кръвоносни съдове. Когато това се случи, те не могат да очистват правилно кръвта и постепенно с времето започват да се натрупват отпадни продукти в нея. Вследствие от това, настъпва интоксикация на организма. Бъбреците работят усилено, за да компенсират увредените си структури. Характерно за бъбречното заболяване е, че в началото то няма симптоми. Те отсъстват дори и при развитието на диабетна нефропатия.
Появата на оплаквания започва едва тогава, когато е загубена голяма част от бъбречната функция. Професорът припомни, че част от симптомите са отоци по лицето и крайниците, затруднено уриниране, нарушение на съня, трудна концентрация, повишаване на стойностите на артериалното налягане, което в случая е и допълнителен фактор за нарушаване на бъбречната фукция.
Препоръчва се пациентите със захарен диабет тип 2 да се насочат към нефролог за прецизиране на състоянието им, тъй като единственият начин да се разбере за заболяването е целенасочено специализирано изследване.
Проследяването от нефролог е задължително за всеки пациент, при когото се наблюдават и най-малки отклонения – поява на микроалбуминурия или нарушение в бъбречната функция. По този начин може да се определи, в каква фаза е хроничното бъбречно заболяване при захарен диабет. При наличие вече на бъбречна недостатъчност трябва да се установи, в кой стадий е усложнението и да се проведе обучение на пациентите по отношение на диетата и режима, отбеляза нефрологът.
Ако се диагностицира рано, има възможност да се започне лечение. Има медикаменти, които могат да предотвратят влошаването на бъбречната функция. Когато заболяването се установи на по-късен етап, то често се хваща в стадии на бъбречна недостатъчност. В този етап на увреждането отпадните продукти започват да се натрупват в кръвта и може да се стигне и до диализно лечение. Тогава най-доброто решение е трансплантацията. Интересно е, че при диабетиците по-подходящо е присаждането на бъбрек от трупен донор.
В отделението по нефрология в „УМБАЛ-Пловдив“ имаме възможности за диагностициране и последващо лечение на бъбречните усложнения от захарен диабет, каза проф. Димитраков.