Православната църква в България почита днес паметта на  преп. Антоний Велики. Пазникът е  Антоновден.

Светецът  се е родил около 251 година в египетско село близо до Йераклеопол, Среден Египет.

Неговите родители били богати християни. Получил добро образование, а възпитанието, което придобил от своите родители повлияло дълбоко за сформирането на неговите християнски убеждения и светоглед. Когато бил на 18 години, неговите родители починали. Антоний раздал своето имущество и се заселил недалеч от града, където живеел монашески под наставленията и ръководството на по-опитен от него монах. Според житиеписеца му, св. Атанасий Велики, светецът прекарал в пълно усамотение повече от 20 години в Египетската пустиня, четем в житието му.

Славата му растяла и дори император Константин го почел с писмо.

Отшелниците също се събирали при своя духовен баща и слушали неговите мъдри беседи. През 306 г. св. Антоний започнал да събира съподвижници, желаещи да се посветят на монашеството. Живеел в Писпир, на 30 км от р. Нил и често навещавал учениците си в манастира, който сам основал. Преподобни Антоний Велики преживял до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и сила. Година преди смъртта си взел участие в борбата на Църквата против арианската ерес, като излязъл в Александрия в открит диспут с еретиците и ги победил. Успехът му е наречен "тържество на християнството".

Св. Антоний починал на 17 януари 356 година. По-късно мощите му били открити и тържествено пренесени във Виена.

Днес празнуват всички с имената: Антон, Антония, Антоанета, Тони, Андон, Тончо, Донка.