Национален форум, посветен на елиминирането на хепатит B и С в България, се проведе на 16.02.2023 г. по повод две години от приемането на Националната програма за контрол и превенция на вирусните хепатити в България 2021 – 2025 г. Организатор е Световната здравна организация в България с подкрепата на Българското дружество по гастроентерология, гастроинтестинална ендоскопия и абдоминална ехография, Сдружение „ХепАктив“ и Портал на пациента. Стана ясно, че у нас 87 000 са инфектираните с хепатит С. 226 000 са тези с хепатит В. Ако България иска да постигне целите си за елиминиране на вирусните хепатити, трябва до 2030 г. да лекува 8700 души за хепатит С и 45 000 за хепатит В годишно. Диагностицираните обаче са едва 10% от инфектираните, като годишно само 1% от тях се лекуват поради ниското ниво на скрининг и бавния процес по започване на лечението. 

През април 2021 г. беше приета Националната програма за превенция и контрол на вирусните хепатити 2021-2025 г. с основна цел намаляване смъртността от вирусни хепатити с 40% до 2025 г. Бюджетът на програма за периода е над 15 милиона лева, като 4 милиона от тези средства са по бюджета на Националната здравноосигурителна каса и са заделени за скрининг. 

На конференцията взеха участие Илия Тасев, Директор Дирекция „Опазване на общественото здраве и здравен контрол“ и д-р Мария Тюфекчиева от Министерството на здравеопазването. От здравното ни министерството разясниха всички резултати, постигнати във връзка с програмата, като споменаха приетата промяна в наредбата за профилактичните прегледи и диспансеризацията, която осигурява безплатен скрининг за хепатит B и C на хората от 40 до 60 г. на всеки пет години. В тази връзка Експертният съвет към Националната програма е предложил да се създаде Наредба за надзор и проследяване на болните с вирусни хепатити, тъй като в момента много от новооткритите пациенти не достигат до лечение и техните близки рискуват да се инфектират.  Осигурен е и достъп до изследване за вируса на хепатит С по време на бременност с цел превенция на риска от предаване на инфекцията с хепатит С от майка на дете. Стана ясно, че две години след приемането на Програмата още не е променен чл. 82 от Закона за здравето, за да започне да се финансира лечението и на здравнонеосигурените с хепатит В и хепатит С. 

В подкрепа на по-добрата информираност на населението за възможностите за тестване по Националната програма вече е създаден и функционира публичен Viber канал за вирусните хепатити с име “ВЕДНЪЖ В ЖИВОТА“. Мисията му е да се насърчи хората поне веднъж в живота си да се тестват за хепатит В и С.  Дигиталната кампания се реализира от Сдружение „ХепАктив“ и Viber България с подкрепата на Министерство на здравеопазването и българския офис на Световната здравна организация.  

„Превенцията в България е на изключително ниско ниво. Само 40% от възрастните си правят  задължителните годишни профилактични изследвания. Хората трябва проактивно да търсят профилактични изследвания, за да разберат, че са инфектирани с хепатит В или С и да се лекуват.  От своя страна, Здравната каса трябва да престане с ненужното изискване за 6-месечно проследяване на диагностицираните и да отпуска лечение веднага. Иначе никога няма да елиминираме вирусните хепатити. А най-важното е, че докато чакат, хората получават необратими увреждания и дори умират“, заяви председателят на СЗО за България доц. Михаил Околийски. 

Неоправдано раздути са изследванията за включване на пациенти с вирусни хепатити към лечение със съвременните безинтерферонови режими, които стигат и до 15 000 лв. на пациент. За това алармира проф. д-р Красимир Антонов, председател на Българското дружество по гастроентерология и председател на Експертен съвет към Национална програма за превенция и контрол на вирусните хепатити 2021-2025 г. По думите му изискването за задължително 6-месечно проследяване на пациентите с хепатит C и изискването за биопсия при хепатит B са абсурд, който води до непростимо отлагане на терапията с всички тежки последици от това. На конференцията бяха поканени представители на Националната здравна каса, от която зависи тези изисквания да се променят, но те отказаха да присъстват. 

Според експерта д-р Тонка Върлева е важно да се върви към нормативни промени, като вирусните хепатити B и C бъдат включени в наредба за реда на превенция, изследване и контрол. За целта като основа може да се използва нормативната уредба, утвърдена за HIV и туберкулоза, поясни тя.

„Освен безплатните изследвания за хепатит B и С за хората от 40 до 60 години през 5 години при нас, личните лекари, може да се прави и още една профилактика за откриване на вирусните хепатити. Българския лекарски съюз успя да договори в Националния рамков договор и безплатни изследвания за чернодробни ензими – АСАТ и АЛАТ – на всички от 20- до 65-годишна възраст, отново чрез личните лекари. Все още нашите пациенти не знаят и не търсят тази профилактика. Затова е нужна национална информационна кампания сред обществото“, заяви д-р Гергана Николова, член на  Управителния съвет на Български лекарски съюз.

Според прочуване на пациентското сдружение „ХепАктив“ 37% от общопрактикуващите лекари не са наясно с модерните терапевтични подходи при вирусните хепатити, а две трети от тях не знаят, че у нас има приет национален план за борба с тях, като само една трета смятат, че е необходим скрининг за тези инфекции. Данните бяха представени от председателя на организацията Силвана Лесидренска.

Евгени Младенов, инспектор в сектор „Медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода“ в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към МВР обясни, че не е възможен навременен скрининг и лечение за хепатит С на лишените от свобода заради изискването на НЗОК за 6-месечно проследяване. „Едва 12% от лишените от свобода остават в затворите в рамките на една година и могат да бъдат лекувани. Голям проблем е осигуряването на конвой и въоръжена охрана, докато на тези пациенти се правят задължителните изследвания. Това прави невъзможно лечението по време на сроковете за лишаване от свобода“, поясни още той. Евгени Младенов. 

„В България проблемът с чернодробните заболявания е голям не само заради вирусните хепатити, но и защото България е на 8-мо място в света по  консумация на алкохол, а 26,3% от жените и 28,3% от мъжете страдат от затлъстяване“, обърна внимание Джакомо Донини, Програмен директор на Глобалния Институт за чернодробни заболявания.