19 февруари – един от най-черните дни за България, започна с възпоменателен митинг-поклонение на площад „Васил Левски“ в Карлово. Кметът на общината д-р Емил Кабаиванов и неговият екип, председателят на Общинския съвет Доньо Тодоров, общински съветници, командирът на 61-ва Стрямска механизирана бригада – бригаден генерал Маргарит Михайлов, носителят на Наградата на Карлово проф. Иван Гаврилов, общественици, ученици и много граждани присъстваха на митинга.
Дванайсетокласничката Мария Кръстанова прочете своето есе, отличено в традиционния литературен конкурс на Средно училище „Васил Левски“ – Карлово.
На паметника на Апостола бяха положени гирлянд на славата, венци и цветя.
В родния дом на Левски официални гости и граждани отдадоха почит към Майката Гина Кунчева. Стойо Карагенски, председател на карловския комитет „Васил Левски“, обяви тазгодишния носител на Наградата на местния комитет. С нея бе удостоена Дара Христова, ученичка в 12 клас в СУ „Васил Левски“.
Седемгодишният Петър Костов изпълни стихотворение за Апостола.
Проведе се среща-разговор с Христина Богданова – праправнучка на Яна, сестрата на Левски.
Представен бе трети том от поредицата за Васил Левски – „Нови документи и изследвания“.

Ние вървим - падаме, ставаме, търсим посоката, но не бива да губим кураж. Чистата и свята република е далеч, но братството нерядко се появява. Това заяви президентът Румен Радев в речта си по време на възпоменателната церемония в София по повод 150-ата годишнина от гибелта на Васил Левски.

Възпоменателна церемония по повод 150 години от гибелта на Васил Левски

Ето цялата реч на президента:

"Скъпи съотечественици!

Точно век и половина ни делят от деня, в който Апостола на българската свобода бе обесен. За тези 150 години България преживя много - възход, терор, триумфи и крушения, но почитта на българите към Левски остана свята. А словата му надживяха и епохите.

"С моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите", казва Дяконът. И ние вървим - падаме, ставаме, търсим посоката, но не бива да губим кураж. Чистата и свята република е далеч, но братството нерядко се появява.

Когато българите протегнахме ръка на пострадалите в Турция и Сирия, ние бяхме достойни за братското кредо на Апостола. Да, стихиите на днешното време са опустошителни, те нас обръщат, но ние имаме силите да ги надмогнем. Хиляди българи с честен труд и достойно поведение обръщат времето, според великите думи на Левски. Правят го смирено, ден след ден.

Само с разум и солидарност можем да преведем страната ни през пожара на войната и кризите. Да я спасим от онези, които търгуват с интересите и достойнството на страната ни. Само сплотени под трибагреника можем да съхраним България, която Дяконът и възрожденците възкресиха и ни завещаха, защото, както пише Левски, всичко зависи от нашите задружни сили. Против тях не може да противостои и най-силната стихия. Вярвал го е в робски години, то е вярно и днес.

Поклон пред паметта на Апостола! Да живее България!"