Голямо кукерско шествие ще мине по Главната на Пловдив тази неделя. В него ще участва специално кукерският състав от Народно читалище „Св.Св. Кирил и Методий“ в гр. Раковски, по покана на екипа на Фондация "Заедно". 

Събитието ще е подарък за всички пловдивчани и гости на града, които искат да уважат народната традиция  на Сирни Заговезни. То е част от целогодишния проект - „Един град, три религии, седем етноса – от миналото за бъдещето“ на пловдивската фондация, който получи подкрепата на НФ „Култура“.  Кукерите пристигат в града на тепетата  седмица след международния фестивал на кукерските и маскарадни игри „Кукове-Раковски“ – едно от най-колоритните събития, което представя традициите, които пази и католическата общност у нас. Фестивалът е със статут на международен от 2003 г.

  Шествието в Пловдив ще премине от площад "Централен" по Главната и ще продължи до кв. „Капана“.  Очакваме кукерите да пристигнат към 16.30 часа и всички, които искат да ги посрещнат, могат в този час да бъдат пред Военния клуб в Пловдив. 

Кукерските игри се провеждат в началото на великите пости - на Сирни Заговезни. Това е последният голям зимен празник, който отбелязва краят на зимата и началото на новата земеделска година (първата оран). Смята се, че кукерските игри са част от тракийското наследство по нашите земи и  се свързват с празниците в чест на  бога на виното и веселието Дионис. Изследователите предполагат, че и самата дума „кукери” също е с тракийски произход и означава „високи, маскирани хора”.  Сатирите, които, според предаденото до наши дни, са били  постоянни спътници на Дионис, са изобразявани като брадати мъже с дълги животински уши и кози крака.  Приема се, че кукерските игри произлизат от шествията на сатирите и изразяват надеждата и очакването на хората за голям берекет. Кукерите вдигат много шум с чановете си, за да прогонят злото от нивите и домовете на стопаните. Вярва се, че техните магически действия оплождат природата, „та да се роди и прероди“, както казват старите хора.

По стар български обичай това е денят, в който искаме и даваме прошка. 

***

Т.нар. празници на възраждащата се природа, са характерни за много народи. Сходни празници и обичаи има и в различните религии. В края на годината християнската Коледа и еврейската Ханука са празниците на светлината и надеждата, а през втория месец на новата година се отбелязва края на зимата, победата на доброто над злото, посрещането на Слънцето и пролетта...

  Рускоговорящите народи и бесарабските българи тачат древния славянски  празник  "Масленица", който също се отбелязва с много веселие и забавни игри. Основното ястие на този ден са блините (традиционни руски палачинки). 

Обичаят с приготвянето на блините е свързан  с езическия бог на Слънцето - Ярило, който също гони зимата, за да дойде пролетта. По традиция всяка домакиня има своя рецепта за приготвяне на блини, която се предава от поколение на поколение. Прескачането на огъня за здраве – е ритуал, който е останал от предхристиянската епоха, но и до днес този обичай се пази, както в българските, така и в руските и в арменските традиции. Обичаят на  "Масленица" е да "се облече" в традиционни народни дрехи сламено чучело, което се пали, за да стане висок огън.  След като чучелото започне да гори, огънят се прескача за здраве от малки и големи. С "Масленица" се изпраща зимата и се посреща пролетта. Театралният етюд ще бъде представен на открито в неделя следобед в клуб "Берьозка" в Пловдив. 

***

             В арменските традиции народният празник в края на зимата се казва "Дярънтарач".  

            Aрменската общност в Пловдив отбеляза  "Дярънтарач" - Сретение Господне още на 12 февруари т.г. Корените на празника идват също от предхристиянската епоха, но това е един от най-почитаните празници, който Арменската Апостолическа църква приема. Той се чества 40 дни след Рождество Христово (Арменската църква празнува Рождество на 6 януари, затова има разминаване в честванията, според народните календари). На арменски Дярънтчрач означава  "Да излезем пред Господа". 

  Историята разказва, че четиридесет дни след раждането на Иисус, Дева Мария завела своя Младенец в Йерусалимския храм, защото, според Мойсеевия закон, всяко първородно дете от мъжки пол трябвало да бъде представено на Бога. Честването на този празник е свързано и с имената на служителите на Храма - на праведния Симеон и пророчицата Анна. Симеон  е един от 72-мата мъдреци, превели Стария Завет на гръцки през 285 г. пр.н.е. Според преданието докато превеждал книгата на Пророк Исая, Симеон прочел, че девица ще роди Божия Син, но решил, че е грешка и редактирал текста.   На следващия ден обаче видял, че поправката е изтрита и на нейно място със златни букви били написани думите на Пророка. Точно в този момент на Симеон му се явил ангел, който му казал, че няма грешка, но заради това, че не е повярвал на написаното от Пророк Исая, му е отсъдено да живее, докато не види Спасителя. Така той доживял да види Божия Син и да го вземе в ръцете си на четиридесетия ден след раждането му.

„Дярънтарач" се чества и като ден на новобрачните двойки. В Пловдив Младите семейства се  благославят  в арменската църква „Сурп Кеворк“. С пламъка на свещ от храма отец Храч Мурадян пали огън в двора на храмовия комплекс. Огънят на „Дярънтарач" се прескача  първо от всички младоженци за здраве и късмет за бъдещите рожби, а обичаят повелява публиката да хвърля върху тях бели пуканки.

Свой карнавален празник през пролетта имат и евреите. Пурим е свързан също с веселието и радостта от победата на доброто