С тържествена военна церемония пред паметника на цар Александър II на Бунарджика,  молебен в катедралния храм „Успение Богородично“, отслужен от Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай, панихида за загиналите за свободата на България герои на Паметника на опълченците на Централни гробища, Пловдив почете Националния празник на България – Трети март и 145 години от Освобождението на България от османско владичество. Членовете на комитет „Родолюбие“ в униформи и носии и тази година поведоха пловдивчани в шествието „Поход на свободата“ до върха на Бунарджика, под знамената на българското опълчение. Стотици пловдивчани изкачиха хълма, за да почетат героите, загинали за Освобождението на България и да развеят българския трибагреник.

Пред паметника на Александър II  присъстваха Кметът на Пловдив Здравко Димитров, областният управител д-р Ангел Стоев, генерал-майор Явор Матеев, Председателят на общински съвет Пловдив инж. Александър Държиков, заместник-кметовете Йордан Ставрев, Тодор Чонов, Пламен Панов, кметовете на райони, общински съветници, представители на обществени и политически организации, медии.

Тържественият военен строй бе приет от генерал – майор Явор Матеев, командир на „Съвместното командване на специалните операции“ на Българската армия и началник на гарнизон Пловдив. Официалното слово по повод  145-та годишнина от Освобождението на България произнесе българският поет, писател, журналист и драматург Александър Секулов. Преди него, водещият Христо Христов, един от най-добрите български рецитатори, постави началото на честването с пламенно изпълнение на „Опълченците на Шипка“ от Иван Вазов, каквато е традицията на този ден от дълги години.  В церемонията по полагане на венци и цветя участваха представителен взвод, венценосци и военен духов оркестър и членовете на Комитет „Родолюбие“, които поднесоха „Гирлянд на славата“.

С падане на колене и минута мълчания присъстващите официални лица, военни и граждани почетоха паметта на знайните и незнайни герои, дали живота си за свободна България. Положени бяха венци и цветя от държавни и общински институции, политически партии, почетни консули, сдружения, военни формирования, студентски организации, учебни заведения, патриотични организации, движения и клубове, както и от стотиците признателни граждани.

В 13.30 часа на паметника на Опълченците в Централен гробищен парк, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай, заедно със свещеници отслужи панихида. След църковния ритуал бяха положени венци и с падане на колене и едноминутно мълчание, бе отдадена почит към опълченците. Във войната, дарила на измъчения български народ чаканата 500 години свобода, са участвали около 7000 български опълченци, които под Самарското знаме са водили люти боеве на Шипка и други места на кървави сражения.

Тази вечер от 18.30ч. на пл. „Централен“ започва Тържествената проверка - заря по повод Националния празник, с участието на военни формирования от гарнизон Пловдив. Тя ще бъде ръководена от генерал –майор Явор Матеев, който ще произнесе слово. Ролята на диктор на проверката - заря ще изпълни актьорът от Драматичен театър Пловдив Петър Тосков.

През деня по повод празника, Община Пловдив организира два концерта с вход свободен за пловдивчани и гости на града. Концертът на Биг Бенд Пловдив с диригент Николай Гешев и солисти – талантливите възпитаници на музикалната школа „Арт войс център“ – Пловдив, с ръководител Румяна Иванова се проведе на обяд на пл. „Стефан Стамболов“. В 16.30 ч. на същото място празничен концерт ще изнесе Ансамбъл  „Тракия“ с  гл. худ. ръководител проф. Даниела Дженева.

Вижте пълния текст на словото на Александър Секулов:

Вярвам в строителния патос на българина.

Скъпи граждани на Пловдив,

Скъпи братя и сестри българи,

днес,  на националният празник на държавата, обикновено се говори патетично, цитират се факти от гордото историческо минало, викат се духовете на националните ни герои. Позволете ми, обаче, да се отклоня от традиционния висок тон и най-просто, по човешки да споделя с вас един въпрос, който ме измъчва: как и защо започнахме толкова много да мразим – другите, а и себе си?

Признавам, нямам отговор на въпроса как започнахме, всички ние, да градим представата си за света и за самите себе си чрез ненавистта към другите, към отричането на отсрещния човек? Как се получи така, че две десетилетия след опиянението от падането на стените отново у нас се роди желанието човека, с когото не сме съгласни, човека, който не е съгласен с нас, да го няма? Да чуваме все повече призиви за физическо премахване, за изличаване?

Как се случи така, че дори смъртта на човек, когото не харесваме, става повод за злорадство, за своеобразно доволство? Как ще живеем под едно небе, в една родина, за едно отечество, когато всички се записахме в партията на омразата? Как отново станахме непогрешими, непоколебими, стоманени хора, убедени, че сме пратеници на небесата, които с огън и меч ще възцаряват правда и ред?

Нима имаме илюзия, че ще съградим себе си, ненавиждайки някого или нещо? Не си ли научихме историческия урок, че не можем да живеем в сграда, в чиито основи стои вградена жертва? Какво още трябва да ни се случи като нация, за да разберем, че обществения градеж трябва да се вдига с ум, с търпение, с план, най-вече, а не с принасяне на невинни жертви, които държат зидовете?

Скъпи съграждани, в зданията, изградени чрез вграждане на човешки души, не може да се живее. Невинните мъртви викат и ние, живите оглушаваме в подобни сгради. Затова единствената дума, която ми идва в днешния ден и която може да е нашето спасение, е помирение. Наше, лично, човешко смирение и цялостно обществено помирение. Да чуем другия. И другия да ни чуе.

Който издигне знамето на националното помирение, ще бъде запомнен.

Който издигне знамето на вътрешното си смирение, ще се спаси.

Спешно, отчаяно и незабавно трябва да спрем верижното разпадане на обществените ни отношения. От това верижно разпадане се ражда ядрена омраза. Стронция на тази омраза посипва земята ни, която, позволете да ви напомня, е земен рай и никой не се съмнява в това.

Не съм вече наивен човек, не вярвам повече в утопии, още по-малко – в революционери, които се опитват да ги прилагат чрез насилие. Вярвам в спокойния строителен патос на българина, съградил чудеса. На националните си герои ежегодно отдаваме признателност и обич. Дължим същото и на националните си строителите.

Братя и сестри,  поклон на героите и нека се научим да ценим и помним строителите на съвременната българска държава!

Честит празник!