Днес християните празнуваме радостната, благата вест за въплъщението на Божия Син от света Дева Мария, наречена сетне Богородица, защото родила въплътения Бог. Това събитие описва евангелист Лука в началото на своето евангелие. То е установено като Богородичен празник още в първите векове от живота на Църквата.

На този ден (в шестия месец след зачеването на свети Йоан Предтеча от Елисавета) изпратеният от Бога архангел Гавриил се явил на Дева Мария в палестинския град Назарет и й съобщил, че ще роди Спасителя на света Иисус Христос. Той й казал: "Радвай се, благодатна! Благословена си между жените! Ти намери благодат у Бог и ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш Иисус". И докато Девата се чудела как е възможно да зачене без мъж, архангелът й отговорил: "Светият Дух ще слезе върху тебе и силата на Всевишния ще те осени!". Тогава чистата девойка Мария смирено отвърнала: "Ето рабинята на Господ! Нека бъде Неговата воля!".

И щом архангелът си отишъл, се случило най-голямото тайнство в човешката история: по свръхестествен път Девата заченала в непорочната си утроба Сина Божи, Когото евангелист Йоан нарича също Слово Божие. Този евангелист ни предава и думите на Иисус Христос: "Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен". Именно понеже от непорочното зачатие на Дева Мария се е родил Спасителят на света, затова на днешния ден християните празнуваме "началото на нашето спасение", както се казва в основната песен на Благовещение. Това е един от големите Богородични празници през годината, честван девет месеца преди Рождество Христово. Той винаги се пада през Великия пост, но на този ден се отслабва строгостта на поста (разрешава се яденето на риба), за да се почувства празникът и по този начин.