Посланикът на Индия в България и Северна Македония негово превъзходителство Сандай Рана откри в Градската галерия изложбата „Ахимса: ненасилието“, в която със свои произведения участват 38 именити български художници и скулптори и артисти от Индия, Турция и Северна Македония. Събитието беше уважено от областните управители на Пловдив - Ангел Стоев и на Перник – Людмил Веселинов, председателя на Общинския съвет на Пловдив Александър Държиков, от заместник-кмета по култура, археология и туризъм Пламен Панов, от представители на българския и индийския бизнес.
Индийският посланик запозна присъстващите с концепцията на понятието ахимса (ненасилие), като подчерта, че то е старо колкото човешката цивилизация. „Но животът е сложен и труден и хората забравят за този аспект“ – посочи Негово превъзходителство Санджай Рана.
Затова сред нас идват велики мъже и жени, които да ни напомнят защо е важно да търсим принципа за ненасилието. Такава личност е Махатма Ганди. „Той показа, че освен философия това един смел път, защото се изисква много смелост да се изправиш срещу насилието с ненасилие. На този призив за ненасилие е откликнал всеки в Индия, така той е обединил цялата страна. Философията на ненасилето е толкова силна, че в своята борба я прилагат и водачи като Мартин Лутър Кин- Джуниър, Нелсън Мандела. За съжаление насилието не е свършило. Виждаме го между хора, между държави, на домашно ниво. Затова ахимса - ненасилието е актуално днес, а дипломацията и изкуството са много важни.“
Изложбата се ражда по инициатива на Индологическа фондация „Изток – запод“ с председател Йорданка Боянова и с вдъхновението на двама изтъкнати наши творци – скулпторът проф. Емил Попов и художникът проф. Станислав Памукчиев, които са куратори на експозицията.
По думите на проф. Емил Попов: „Тази изложба е преди всичко кауза - кауза за мира и хуманизма, работеща чрез изкуството“. Той цитира думи на Ганди, казани сякаш тъкмо за Пловдив: „Ненасилието е древно като хълмовете“. И още:
„Родено от светлия гений на хилядолетната индийска духовност като път за извисяване на човека и то е болезнено актуално днес за решаване на най-неотложните проблеми в личен и в световен мащаб, защото сме изправени пред могъщата сила на разрушението. В изложбата участват художници от различни поколения с времева дистанция от почти един век между тях, творци от Индия, Северна Македония и Турция – всички обединени от идеята за ненасилието.“
Редом до ярките примери за големи исторически трансформации, извършени без насилие, като независимостта на Индия, падането на Берлинската стена, разпада на СССР, Емил Попов открои безсмислието на бушуващата в момента война и цитира като надежда за настоящето и бъдещето написаното преди близо 200 години от Шилер в „Ода на радостта“: „Във прегръдка милиони край сложете на вражди“.
В своето слово на откриването пловдивският областен управител Ангел Стоев прехвърли мост към християнството с неговия основен принцип, че Бог е любов. „За съжаление живеем в свят, в който има много насилие. То добива крайни форми във война, която не е далеч от нас – в Украйна, виждаме какво се случва и в Судан. Това показва, че ние като хора не разбираме достатъчно добре Бог като безусловна любов. Затова такова културно събитие отправя послание към нас да се обърне отново към Бог, към тази любов, която е ненасилие.“ И завърши с думи на Махатма Ганди, че насилието е оръжие на слабите, а ненасилието е оръжието на силните.
Европейското измерение на индийския концепт за ахимса потърси Пламен Панов – заместник-кмет по култура, археология и туризъм. Той припомни, че в основата на обединението на европейските държави е залегнала идеята да няма повече насилие на континента и подчерта: „Ненасилието като импликация е важно и за Пловдив – град, който от създването си има като ДНК много националности и религии, които са живели мирно, спазвайки този принцип. И време като сегашното, когато срещаме агресия, нека посланието на тази изложба да ни кара освен да се аслаждаваме на прекрасния проект, да помним, че принципът на ненасилието е човешко право , но и човешко задължение.“
В експозицията са подредени 40 творби от: Валентин Старчев, Георги Чапкънов, Павел Койчев, Емил Попов, Станислав Памукчиев, Иван Русев, Иван Славов, Десислава Минчева, Ивайло Мирчев, Ангел Станев, Стоян Дечев, Милко Божков, Любен Гайдаров, Кирил Мескин, Валентин Господинов, Камен Цветков, Цветослав Христов, Иван Кънчев, Веселин Начев, Иван Милушев, Любен Генов, Надежда Кутева, Рашо Митев, Свилен Блажев, Хари Атанасов, Цанко Цанков, Мартиан Табаков, Мартин Трифонов, Нина Русева, Павлин Радевски, Пламен Моневски. Със свои произведения са представени също Нагджи Пател (Индия), Зиятин Нуриев (Турция), Благица Здравковска и Ристо Станковски (РС Македония).  
В изложбата се вплете и българският фолклор с изпълнението на песента „Бела съм, бела, юначе“ от Силвия и Димитър Чолакови.
Творбите могат да се разгледат до 14 май.