БСП  щеше да спечели 19,4%, а ГЕРБ – 19%, ако изборите за Европейска парламент се проведат днес. Това показва изследване на Обществено-политическите нагласи през януари 2014 г., направено от Института за модерна политика /ИМП/. Проучването е проведено в периода 24-31 януари 2014 година. Реализирана е национална извадка на пълнолетното население (18+) на квотен принцип, която възпроизвежда параметрите на генералната съвкупност по признаците пол, възраст и населено място. Общият обем на извадката е 1022 лица. Информацията е получена чрез преки стандартизирани телефонни интервюта (CATI).  На фона на сътресенията в БСП, свързани с отделянето на водещи фигури от партията в самостоятелната формация АБВ и на затихналите антиправителствени протести, данните от това изследване дават основание отново да потвърдим оценката си, че на този етап все още не се наблюдават устойчиви тенденции на спад или растеж в подкрепата за БСП и ГЕРБ. Двете партии продължават да са по-скоро в условията на "позиционна война", отколкото в политическо настъпление или отстъпление.От останалите политически сили потенциал за преодоляване на 4-процентната избирателна бариера и формиране на парламентарно представителство, към момента на проучването, се регистрира за три формации. Това са: публично обявеният политически съюз на партията "България без цензура" с ВМРО и Земеделския народен съюз, който получава подкрепата на 5,6% от респондентите; коалицията "Реформаторски блок", за която подкрепа заявяват 4,5%;ДПС – 4,3%.Данните от настоящето проучване потвърждават известната преднина за конфигурацията "България без цензура"-ВМРО-ЗНС спрямо Реформаторския блок, регистрирана за първи път в декемврийското проучване на Социологическия екип на ИМП. Хипотезата за тази преднина е, че влияние върху декларираната електорална подкрепа оказват фактори като повишената публична активност около официалното учредяване на партията на Николай Бареков, разцепленията в Реформаторския блок, свързани с напускането на "Зелените" и "Синьо единство", заглъхването на протестната вълна, подкрепяна от формациите, включени в Реформаторския блок. Доверието в правителството на министър-председателя Пламен Орешарски е 16,7%, а към президента Росен Плевнелиев – 16,5%.