Вдигнаха куните в Яврово

 Древният обичай “Вдигане на куните“, или още познат още като „Черковане“ оживя в кукленското село Яврово. След литургията иконите бяха изкарани от църквата и започна шествието до параклиса „Св.Никола“.
 Древният обичай събира стотици хора всяка година. Организира се от Община Куклен, кметството в село Яврово, църковното настоятелство и читалище „Пробуда-1923“. Празникът е традиционен за местната общност и носи белега на една древна традиция, свързана със стремежа на хората за плодородие и по-добър живот, а по-късно с християнската религия по тези места. 
По традиция празникът, който е всъщност тържествено молебствие за плодородие, се провежда през месец май, на осмия четвъртък след Великден. Да бъдат част от древния обичай, в Яврово бяха кметът на община Куклен Мария Белчева, арх. Здравец Хайтов, председателят на Общинския съвет Елена Филева, директорът на Професионална гимназия по горско стопанство и дървообработване “Николай Хайтов”- гр. Варна - Марийка Георгиева
 Кметът Белчева е част от празника и спазва обичая всяка година. Облечена в народна носия, тя носи една от иконите на литийното шествие. 
След молебствието и специалните ритуали по маршрута, в двора на кметството и читалището се откри архитектурен фриз по творби на ученици от ПГГСД” Н.Хайтов” - гр.Варна, вдъхновени от разкази на патрона на гимназията Николай Хайтов .
 Празникът продължи с концерт с участието на възпитаници на варненската гимназия и хоровете при читалищата на селата Яврово и Добралък. В края на събитието кметът на община Куклен Мария Белчева, директорът на професионалната гимназия М.Георгиева и арх. З.Хайтов бяха удостоени с почетни грамоти за сътрудничество с читалище “Пробуда 1923” в село Яврово. От своя страна кметът Белчева благодари на всички отличени за организацията на светлия празник, така също и на кметския наместник на селото Любляна Ринкова. 
В късния следобед на центъра на Яврово се раздаде курбан за здраве, а с музикалната си програма оркестър „Феникс“ се погрижи доброто настроение на празника да не стихва. Възстановяването на празника в неговата цялост показа, че хората имат и желанието и необходимостта от опазване традициите и ритуалите на своите предци, от запазване усещането за принадлежност към родовата памет.