Притежаването на собствено жилище намалява в целия ЕС, тъй като младите се оказват изключени от пазара. Това показват данните от новия доклад на Eurofound „Недостъпни и неадекватни жилища в Европа“,информира Pariteni.bg. Той предлага и политики за справяне с жилищните проблеми, приемането на мерки за подкрепа и представя политически насоки за подобряване на ситуацията.

Между 2012 г. и 2020 г. общата собственост на жилища е намаляла в ЕС, като спадът е с повече от 3 процентни пункта в Дания, Кипър, Испания, Литва, Финландия и България. Това намаление се дължи на намаляващата собственост сред младите и групите с ниски доходи, с увеличаване на дела на младите на възраст 20-29 години, разчитащи на частни наеми. Пазарът на частни жилища под наем в Европа е свидетел на най-големите несигурност и проблеми с адекватността на жилищата през последните години, включително ниска енергийна ефективност.

Много млади хора не са успели да се изнесат напълно от семейния дом поради липса на възможности. Възрастта, на която най-малко 50% от хората в ЕС живеят извън дома на родителите си, се увеличи от 26 на 28 години между 2007 г. и 2019 г. Между 2010 г. и 2019 г. Испания, Хърватия, Италия, Кипър, Белгия, Гърция и Ирландия са изправени пред най-голямото нараства при хора на възраст 25-34 години, живеещи с родителите си.

Разширяването на предлагането на качествени жилища се подчертава като важна роля за оказване на натиск върху наемите и цените, както и въвеждането на мерки за намаляване на свободните жилища. Този въпрос е от особено значение за младите, които едновременно се борят с проблеми като ограничен достъп до кредити в редица държави-членки след Голямата рецесия, се посочва в анализа.

Тези, които са излезли под наем, са изправени пред по-рязко увеличение на разходите в сравнение със собствениците на жилища. Наемателите са в особено несигурна ситуация; 46% се чувстват изложени на риск да трябва да напуснат квартирата си през следващите три месеца, защото вече не могат да си я позволят, а 34% съобщават за проблеми с ниска енергийна ефективност.

Докладът също така подчертава, че жилищните политики трябва да бъдат целенасочени и подходящи, а не неволно да изострят неравенствата. Политиките за увеличаване на достъпността на жилищата могат да имат сложни въздействия, които невинаги могат да подобрят достъпа до жилища и качеството на живот. Например жилищните помощи могат да повишат наемните и покупните цени, а подкрепата за собственост често облагодетелства хората с по-високи доходи повече от тези с по-ниски доходи. Това може също така да насърчи кредитополучателите да вземат ипотеки, които не могат да върнат.

Коментирайки изследването, изпълнителният директор на Eurofound Ивайло Калфин подчертава важността на посрещането както на настоящите, така и на бъдещите нужди на гражданите по отношение на жилищата в Европа, „Този доклад разкрива сериозни предизвикателства пред Европа по отношение на осигуряването както на адекватни, така и на достъпни жилища.

Първият приоритет трябва да бъде гарантирането на спазването на основните права на жилище. Това е въпрос на човешко достойнство и гарантиране, че всеки чувства, че има дял в обществото в Европа. Политиците трябва също да дадат приоритет на групите в уязвимо положение във всички владения, когато проектират покритието на жилищната подкрепа, както и да вземат предвид бъдещите нужди при подобряване на адекватността на жилищата.“, заявява той.