Християнската църква отбелязва на 15 юни Видовден, или Денят на възмездието.

Според народните вярвания Вида е сестра на светците Вартоломей и Елисей, която никога не пропуска да "види" пакостите, които двамата светци са сторили и ги наказва.

Оттук е и изразът: "Ще дойде Видовден" - времето за възмездие ще дойде и всеки ще бъде наказан за извършения грях. Според допълнителни тълкувания на символиката на деня се вярва, че дори и да има забавяне или забравяне на правдата, тя ще дойде на Видовден. И че Господ забавя, но не забравя.

В народната митология Вида е своеобразният образ на възмездието. Тя разделя правото от грешното, а денят се приема като еманация на Страшния съд.

Видовден се празнува също за здраве на очите и против слепота. На Видовден момите изпълняват магически практики и любовни гадания: мият се с "видовденска" вода, за да са хубави и буйни косите им и да са красиви лицата им; срещу празника те отрязват три стръка от растението шавар, наричат ги на имената на момците, които харесват, и вярват, че до края на годината ще се омъжат за момъка, чийто стрък е израснал най-високо. Позната е практиката момите да изнасят от раклите чеизите си и да ги простират по оградите, за да ги види слънцето, съседите и ергените.

Счита се, че на този ден не трябва да се започва никаква работа, а хората в миналото вярвали, че така ще омилостивят светците и ще се предпазят от градушка.

Произходът на Видовден се свързва с легенди и предания от езически времена. Освен с предстоящото възмездие, в България денят се свързва и с култа към Слънцето. Хората го посрещат в ранни зори, вярвайки, че то ще им даде здраве и сила. Младите момичета изнасят дрехи от чеиза си и ги простират по оградата, за да се огреят от слънцето и да се видят от момците и съседите.

Днес най-активно празникът се чества в Годечко, Брезнишко и Трънско. В района на Граовско Видовден се почита като празник на здравето на очите и против слепота. Смята се, че тази традиция идва от Европа. Хората, които имат проблеми със зрението, на този ден стават рано и пръскат очите си със свежи, мокри от росата зелени клонки. Според някои предания, благодарение на това много слепи са прогледнали.

На Видовден празнуват Видо, Вида, Виден, Видена, Виделина, Видослав, Видослава, Видостин, Видостина, Видела.

а 15 юни православната църква почита Блажени Августин Ипонийски.

Той е роден в Тагасте в околностите на Нумидия през 354-та година сл. Хр. Неговата благочестива майка Моника се постарала да му даде християнско възпитание. Макар че бил надарен с весел и талантлив ум, в младостта си той отказвал да следва майчините увещания. 

Той бил вече зрял мъж, когато бил кръстен от св. Амвросий Медиолански. След смъртта на майка си, раздал всичката си собственост на бедните, прегърнал монашеството и в продължение на три години се подвизавал в уединение и жестока борба.

През 391-та година Ипонският епископ Валериан го произвел в свещенически сан (противно на волята му), а през 395-та година Валериан настоял той да бъде ръкоположен за негов наместник. 

Валериан починал и в продължение на трийсет и пет години Августин бил най-дейният пастир на Ипон. Със своите проповеди и съчинения той надвил еретика Пелагий.

Името Августин означава велик и великолепен. Идва от латински. То произхожда от Август – името на първия римски император.

В Древен Рим на днешния ден приключвал фестивалът на весталките – седмица, през която римляните чествали посветените на богинята Веста, пазителки на свещения огън.

Веста пазела девствеността на момичетата. Тя била свещена за жените и заедно с Юнона била считана за защитничка на брака.

Весталките били единственият религиозен орден в Древен Рим, в който влизали само момичета. Вероятно от него произхождат по-късните християнски ордени на монахини.