Д-р Владимир Илиев е един от лекарите, преминали курса “Оказване на медицинска помощ по въздух”, който се проведе през юни.
Общо 97 медицински специалисти получиха своите удостоверения от обучението си за HEMS (Helicopter Emergency Medical Service), проведено във Военномедицинската академия.
По време на курса с продължителност 10 дни се представи спецификата на авиационната дейност, авиационната физиология и стрес от полет: шум, вибрации, температурни амплитуди, осветление, хипоксия, ускорения, умора. Засегнати бяха темите за мениджмънт на ресурсите на екипажа – комуникация, кооперативност в многочленен екипаж, човешкият фактор в авиацията, както и аварийните процедури в полет и авиомедицинската документация.
Един от доброволците в обучението е анестезиолог-реаниматорът от Клиниката по анестезиология и интензивно лечение към УМБАЛ “Свети Георги” ЕАД - Пловдив д-р Владимир Илиев, който работи и с малките пациенти на Клиниката по детска хирургия. Той е част от екипа на университетската болница вече 11 години.
Харесва професията си, защото е отдадена изцяло на човешкия живот и е благодарен, че работи с едни от най-добрите специалисти в сферата. “Стресът и отговорността са огромни, но възможността да помогнеш за живота на пациент наистина доставя радост за лекарите”, казва д-р Илиев.
Той завършва Медицинския университет в Пловдив, като първоначалното му намерение е било да се занимава с хирургия. С времето открива анестезиологията за призвание, осъзнавайки, че има дефицит на кадри и голяма нужда от точно такива специалисти.
Желанието му да бъде част от екип на въздушна помощ идва години преди в България темата да стане актуална и наболяла.
Д-р Илиев се е информирал за случващото се в съседните ни държави и на Запад. Видял е колко добре уреден е този тип транспорт за пациентите от спешен порядък и колко важно е за една страна да помага на хората и с авиотранспорт. През времето се е запознавал с различни практики, следял е статистически данни при намеса на въздушна помощ. Когато разбира, че и у нас се заражда тази идея и намерение от страна на здравното министерство, започва да проучва възможностите да участва в програмата като доброволец.
“За един пациент, изпаднал в беда, без значение дали при пътно транспортно произшествие, планински спорт или битова травма, е от особено значение навременно да му се оказаже адекватна помощ и да бъде транспортиран до болница с необходимите звена. В практиката ми съм виждал многобройни случаи, които за съжаление достигат при нас след толкова много загубено време в транспорт с линейки и понякога, колкото и да се стараем и да даваме всичко от себе си, не можем да помогнем, защото за него е изтекъл така наречения “златен час“, добавя анестезиологът.
Д-р Владимир Илиев получава голяма подкрепа от началника на клиниката, в която работи проф. д-р Чавдар Стефанов и всички колеги, както и от ръководството на университетската болница.
Обучението предизвиква интерес на специалисти от цялата страна. Курсът се е състоял основно от теоретично представяне на основните спешни състояния, налагащи незабавен транспорт, организация на HEMS в развитите страни и как се планира да се приложи в България. Във времето ще се проведат допълнителни обучения за спешна ехография по време на инцидент, ще се организират пътувания и в чужбина за обмен на практика с възможност за симулация на всякакви метеорологични, организационни и спешни ситуации.
Мотивът на д-р Илиев да се запише като доброволец е не само желанието да помогне, но и амбицията да остане да работи в България. Той се надява скоро първите хеликоптери да бъдат закупени. Няма търпение да започне и същинската работа. “Мисля, че работата ми в УМБАЛ “Свети Георги” - Пловдив, като най-голяма болница в България, сблъсквайки се с абсолютно всеки вид спешност в клиниката по анестезиология, съм достатъчно добре подготвен за работата в HEMS. Все пак е необходимо и допълнително обучение, тъй като условията за оказване на помощ са специфични”, смята лекарят.
И изтъква, че се изискват различни познания, както по спешна медицина, физиология и патофизиология, така дори и по физика, тъй като на голяма надморска височина се променят условията за оказване на помощ.
Важно е и да се разбере, че не всеки пациент е подходящ за авиотранспорт и лекарят трябва да е абсолютно запознат с това. Предварителната оценка на болния е от първостепенно значение да лида използва този вид транспорт. Най-важното за осъществяването на дейността обаче остава правилната комуникация между отделните звена, участващи в транспорта. Липсата на една такава комуникация може да е пагубна както за болния, така и за част от екипа на HEMS, категоричен е д-р Илиев.