Християнската църква почита на 6 юли  паметта на преподобния Сисой Велики.

Той се родил в Египет в първата половина на IV век в бедно многодетно семейство.

Млад станал ученик на отшелника в египетската пустиня св. Йоан Късия, който го въвел в строгия монашески живот. По-късно се поселил да живее в пустинна планина в Източната пустиня, където преди това се подвизавал сам св. Антоний Велики.

След непрестанни постнически подвизи и молитвени бдения Сисой стигнал до такова духовно съвършенство, че станал незлоблив като дете.

Затова Бог го надарил с благодатна сила да изцерява болни, да изгонва нечисти духове и дори да възкресява мъртви. Цели 72 години преподобният Сисой се подвизавал в пустинята. При него идвали за съвет монаси и миряни от далечни места. За тях той бил авва, т.е. духовен баща, извор на смирение и жива мъдрост. Стремял се винаги да обърне грешника от лошия му път и да му помогне да спаси душата си.

Веднъж един монах споделил с авва Сисой: "Отче, какво да правя? Аз паднах (т.е. съгреших)". Старецът отвърнал: "Стани!". Монахът рекъл: "Станах, но пак паднах". И старецът отново му казал: "Пак стани!". Братът възразил: "Но докога ще ставам и падам, отче?" Старецът отговорил: "До смъртта си".

Преподобният Сисой се молел постоянно за праведни и неправедни, за богати и бедни,

за големци и обикновени хора, за духовници и миряни, въобще за целия свят. Той бил на земята, но животът му бил небесен. Извисил се над плътта, която обуздавал напълно с благодатта на Светия Дух и причастяването с тялото и кръвта на Христос. Така се издигнал до образец за всички, които искат отшелнически живот и желаят да бъдат чисти и истински подвижници, духовно преобразени и сияещи с добродетели.

Св. Сисой починал в дълбока старост през 429 г.